Портрет
Живееш по посока
на залязващото слънце
с очи, насочени до смърт
към изгрева.
Глад
Ще бъдат вечно гладни
мислите за мене,
понеже най-добрата
ми любов
е тази, дето правя
с остатъка от
мъжкия ти разум,
изгубващ се
във ада
на очите ми.
***
сплитам пръсти
до бялото на кокала
да не посегнат
да докоснат тебе
***
Нахрани душата с думи.
Засити сърцето с чувства.
С какво, кажи, ще храниш
Хищницата в мене,
която винаги
е гладна
за тялото
на твоята
Любов?
Несъответствия
Твърде голяма съм
за границите
на сърцето ти,
което ще се пръсне
от усилие
да ме приеме.
Светът е тесен
от отсъствия
и в него аз
не съответствам.
***
Най-дълбоко е дъното,
когато паднеш
от високото
на очите ми.
Позициониране
Ти си тъмната страна
на очите ми.
Зеленото – запазено
за дяволите,
дето са те взели.
Разминаване
Не мога да попитам
щастието си
дали го има,
понеже винаги
живяло е
на чужд адрес.
А аз – все още
безадресна.
Политическа реалност
Да нахраним мечтите
със самолетното гориво
на приземените илюзии,
че съществува
обетована земя.
***
Най-жестока е истината,
която си предал,
отричайки.
***
пуша бързо
така и живея
само с теб искам
да спра времето
***
Звукът на времето
се върна в мъртвата ми стая,
забравило да ме попита
докога
ще се преструвам,
че не помня,
че всеки миг със теб
по-дълъг е
от паметта ми
за живота.
***
забравям си погледа
на мястото където
виждам теб
Оставаш същия
в пространството
на живите ми думи,
опитали да преведат
непреводимия език
на лудото ти
съществуване,
в което всяко
неразбрано изречение
завършва с обич.
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017