ягода
ти, който си
отгоре (в пропасти)
отдолу (в пропасти)
знай
държа се за корена
и гледам настрана
Човекът, който мълчи
Човекът, който върви по
Calzada de los Muertos, говори
само на испански.
„… в останките от вчерашния
дъжд проблясва мъничко луна.
Лед твърде много лед. И времето е
някак разделено на утре и
на утре. А любовта, о,
любовта е…“
Човекът продължава.
Да.
Отсреща, по алеята на птици,
двама си говорят в злато.
Вечерна молитва
Дърво обърнато съм днес
към корени
и към небе.
Косачът отмина със сърпа
подобно луна.
Каквото беше излишно –отсече.
Останките изгорих,
за да е чисто
като в картина на Шагал.
Молете се за мъртвите невинни
и за децата.
Вечерно.
***
април – дъжд
люляци
белият
с по-
свити листа
Забравих
Луната тази нощ
е половина, но утре,
утре ще е пълната луна.
Когато с теб
отворим
всички нощни гари,
отворим
всички кратки градове.
И всички статуи
ще станат кротки
белези…
Забравих си сърцето.
някъде
някъде
високо
(в този град)
разбирай
че
понякога
заспива
(този град)
и не
от
дъжд
и не
от
буря
там
разбираш
че
спи
красиво
в
бялата стая
мъжете
голи
заспиват
Истанбул
Във този град си
всички или
никой.
Това е видимост.
На разстояние ръка
блестят подобно вятърни фенери
котешки очи
(във този град очите слагат
белег на морето).
И гласовете идват и си
отиват ( на високо).
Така върви светът и
не се губи.
Сега не се страхуваш.
Ще ти разказват приказки
за Шехерезада. И утре,
ще е утре.
Тасос
Октомври е ръждив
(с малко златно).
Понякога е син.
Понякога е синьо
( когато с теб пътуваме).
Понякога.
Когато островите плават.
синьо
и не до вечност предначертаното случайно ще се случва
а до вик
нечут и чист и слово изречено което ще E
за да приюти отронените в лятото зърна
свещенодействат слънчеви петна в отблясъците
на водата
в синьо
Да си спомним
А днес,
да си спомним
за утре.
Когато забързани
крачим,
по алеите тихи,
със жито и хляб,
и със звън
във душите.
Да си спомним
за идващо
минало.
За нова Задушница –
изгоряла за
Ангели.
Помнете за утре!
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017