Блага Запрянова – Намери ме

***
спри
не помръдвай
затвори очи
усети трептенията на тялото си
432 херца по метронома на Бог
със скоростта на сърцето ти преди инфаркт
след като забрави първия бял косъм
преди да се спомниш първата целувка
от мама

спри
не помръдвай
дори не мисли
не си спомняй
не забравяй
ти си жив
от сега
от тук
няма тогава
няма там
ти си
ако поискаш да бъдеш
точно какъвто си

спри
не помръдвай
ти си звезда
тъмнина
гравитация
костилка от праскова
минало и бъдеще
но никога настояще
защото счупи своя метроном при раждането
(таза на жените е с милиметър по-тесен
достатъчно да обеси душата
на пъпната връв )

спри

не помръдвай

затрепти

да бъде светлинa

***
Любовта е фантомна болка
на боговете в душите на хората
Боговете зад олтарите
са фантомните болки
на любовта ни към нас самите
умираме с прерязването на пъпната връв
раждаме се със смъртта

А колко е малко за да бъдем щастливи
да простим на нашите убийци
майките в чиито кореми умираме
и да се намерим в огледалото на очите им
макар да сме родени слепи и мъртви

Омагьосан кръг за мъжете

Най-забавната приказка за жените

***
Бъди готов
да не разбереш света
да не откриеш голямата истина
да не разгадаеш метафората

Бъди готов
да не намериш отговори
голяма любов
щастие

Тогава те ще те открият
незабелязано от теб
и ще те дарят
със синове и дъщери

Тях ги наречи букви
изпиши името си с тях
дано бъдеш щастлив
Господи

***
Скочи с мен в тълпата
да се изгубим
да отъркаме тяло в телата
да смесим пот, кръв и любов
скочи с мен
от ръба на бордюра
да се гмурнем сред тях
да се слеем
да не бъдем повече ти и аз
да не бъдем ние
да се обезличим
да бъдем всички едновременно
скочи с мен
нека се размажем по асфалта
по тротоарите
ще си още по-прекрасна
ще сме още по влюбени
завинаги
не познали щастието
сполетяно от живота

***
Колко е прекрасен света
когато човек е щастлив
с една нещастна любов
тогава става поет
и открива колко е прекрасен света

***
знам една магия
ако не изричаш имена
всичко ще спре да съществува
тогава ще може да тръгнеш по света
да наричаш земите
да назоваваш птиците и животните
ако не изричаш името си
ще забравиш да говориш
ще се изгубиш сред буквите и названията
в новия свят
ако не говориш
ще се превърнеш в Бог
на един свят
който не знае че е изгубен
и няма да се намери
защото нито знае името си
нито може да говори

***
Намери ме
но не търси сред спомени
от изминали животи
не съм сред точките
на червената ти рокля
не се крия в потракването
на онези черни токчета
или в дъжда по ламарината
на лятната къща
не съм сред тълпата
нито в магазина
нито в океана

Намери ме
без да ме търсиш
така ще избегнем съдбата
и ще мога да бъда твоя

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments