Откъс –
Откъснах най-красивата от маргаритките:
Обича ме.
Преминах към листенцата:
Не ме обича.
С всяко следващо листо все повече не ме обичаше.
Обичаше да си представя, че е маргаритка.
В знак на несъгласие откъснах времето
и проверих:
Обичала ме е, обича ме, ще ме обича…
Продължих да късам.
Късаше ми се сърцето,
но откъснах погледа си
от очите й, отрупани със скришни погледи
и явно безразличие,
за да погледна ослепителната истина в очите:
Тя не ме обича.
Като го научих,
взех да късам дипломите си
и сричах като първокласен възрастен:
О-би-ча ме, не ме о-би-ча.
Скъсах със семейството си и приятелите си,
защото беше ред отново на:
Обича ме.
Аз исках да откъсна всичко след което пише, че:
Не ме обича, но реших, че няма смисъл –
знаех, че не ме обича,
знаех, че не я обичам.
Просто исках малко да покъсам…
Среща с фатален изход
Всеки път, когато ме поглеждаше,
умирах.
Всеки път, когато я поглеждах,
пак възкръсвах.
На сбогуване не ме погледна.
О-О
Поглеждаш ме накриво
и въздушните целувки в шепата ми
преминават на анаеробно дишане.
Анаеробна соната
за филизи от барокамера
На Станислава, Филиз и „Всяка дума”
Кислородът си проправя път
към думите,
които от години репетират
танца си със светлината
на върха
на детското езиче.
Клаустрофобия
за начинаещи родители
На Янка Боянова
Ако клаустрофобията ми
е толкова голяма,
че не се побира
в барокамерата,
първо влизам с теб
във всички барове
на хвърлей от страха ми
и стопяваме леда
от камерите на сърцето
в чашите,
налети
с нажежените от премълчавания
„мамо” – „тате”…
Падане на маски
в барокамера
На Я-ман
По невидимите нишки на дъха
кислородът в маската
се спуска
до заекващите струни на гласа
и започва да ги акордира.
А на тръгване
пребърква джобовете им,
за да открадне
всички недоносени мълчания.
„Всяка дума”
в барокамерата на сърцето
На Томас и Станислава Чуринскaй
Всички думи
си тежат на мястото,
когато с тях детето обяснява
как олекват потопените в небето цифри.
3 х 5 издигания с барокамера
са равни
на 15 безкрайности от „ниски полети”
над думи,
натежали като котви от живак и кадмий
които то ще вдигне
с книжните си корабчета…
Кристалната сянка
На Лилия Пангелова
1.
Полетялата към пода чаша
приема формата
на ужаса
от счупването й…
На Божидар Пангелов
2.
…и хваналата я
във въздуха ръка.
Молитва за меден месец
На Яна Занева
Гърдите ти
извайват в дланите ми
двойка полумесеци,
които след това молитвено
събирам в пълнолуние.
Поредно доказателство, че земята е плоска
Търкулвам се като
с
ъ
л
з
а
по нагрятата до безпътица кожа на асфалта,
за да направя околосветска обиколка на липсата ти.
Кълве ли морето
Когато ми увисна на врата,
реших,
че хвърляш котва в мен,
а се оказа,
че разпъваш тялото ми
между куките на маникюра си –
за стръв…
„Не ме плаши иглата”
От и на Валентин Дишев
„В смисъла – бримка”
„всеки спомен за нишка”
„може да те обеси.”
„Игленик е езикът”.
(Всички цитати са от трилогията „Тезей” на Валентин Дишев)
По осовата линия на път за рая
На Малина Томова
Докато се опитва
да наизусти любимия си стих –
“Да бъде светлина”,
светулката
пунктира
със заекващи светкавици нощта,
която чак до изгрев слънце
се преструва, че не чува
сричащата светлина.
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017