***
това
което не съм ти дала
пази –
някога
ще е единственото
което имаш от мен
***
не те чакам
нощта не чака луната
приласкава я
***
не съм
лесната
не съм отъпкания път
ако нямаш сърце
не ме поглеждай
аз съм тиха смърт
***
имах да му казвам
хиляди неща
успях само
да го целуна
***
мисълта
за дяволската ти
невинност
оскверни
мислите ми
за
свобода на чувствата
***
беше ми излишен
но не можех без него
липсата
роди
копнежа
***
всеки път
когато
се домогнеш до сърцето ми
нещо ти подсказва
че трябва
да внимаваш
на какво обричаш
несъвършенствата си
***
стапям се
в мислите ти
залепвам на устните ти
сякаш
там ми е мястото
***
трябвам ти
като
сутрешната цигара
без която
цял ден страдаш
***
обичах го но никога
повече няма да му вярвам
ето така осакатя
любовта
ще проходи
когато се роди наново
***
докато
заблуждавах сърцето
то отвърна –
все ме връщаше там
откъдето бягах
утрото не е по-мъдро
но е по-необходимо
***
запази думите
това
което не казваш
говори достатъчно
пепелта топли
повече
от необуздания огън
***
беше разтърсващо
беше мълниеносно
така го запомних
така ще го повторя
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017