Ралица Красимирова – Да те превърна в Бог

***
накарал я да пише
поезия
слушали заедно музика
чели книги
гледали филми
и пиели
размазвал й дъвка
в чаршафите
целувал я
засрамвал
разсмивал
джаз и бира й давал
гръден кош
и други
части на тялото
след 68 години
тя му извадила
всичките зъби
и прегризала бенките
контузила му
здравия крак
и умряла преди него
по-късно заживели щастливо

***
слепеца пак си хапва ягоди
помирисва ги
осмуква
и сдъвква бавно

вади внимателно от устата си
едра костилка
знае
че яде сини сливи
като малък ги мислел за ягоди
така му казали
така разбрал

жена му го обича
в старческите му ръце
пуска сочни сини ягоди
смее се
нарича го старче
гледа го
а очите й
с ягодов цвят

***
счупила си нокътче
преди да го забие във врата му
на
дядо Мраз
с червено яке
и обувки с малък номер
който я опипвал вечер
по психопатската му мутра
се разливали сезоните
на тъпото й отчаяние
че е пораснала
преди да е била
дете
красавица
в училище
й казвали Снежанка

***
във влаковете от безсъние
бреговете се докосват на изпращане
осъмнах със отворени очи
и сготвих себе си
почистих си душата
напълних устните
завря главата ми
преди да спра живота си
поръсих се с децата ни
и те засипаха очите ми с цветя
нарязани прилежно
китките докосват
тънките ми плитки
те пълзят в чинията
огледай ме
в реката
и вълните
ще ме върнат сънищата
пусни врата ми
късно е
не ме целувай
по релсите се влачи болката
със идването
и със тръгването
все съм същата

***
по напуканите устни на асфалта
стъпвам
и плюя във устите на небето
прецакани са облаците от мълчание
а аз съм жадна
и събирам тихи крясъци по пътя
джобове пълни с умиление
към ония гарванови птици
които носят човки във очите си
прости ми
че си мисля за умиране
когато се излюпва
смисъла
дъвчи храната на поетите
и плюй в устите вместо мене
от десет все един ще литне
преди да го застрелят

***
публично
признание
че те обичам
съм оставила
във джоба ти
пиано се чува
от коридора
за тебе съм поискала
да свири момиче
разплакано с усмихнати устни
дъждовни капки по прозорците
се стичат
а вън не вали
поисках за тебе
всички котки
да млъкнат
помолих се
запалих свещи
бичувах се
и сега съм готова
смирена и разкаяна
да те превърна
в Бог

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments