На сините площади
Изстинали площади
от тихите стъпки
на гневен реванш.
Сипайски метеж
разкъсва съдбите
на бели и черни,
червеникаво-сини
маси безцветни.
Реките от кръв,
въздигащи трона,
разтварят се в почвата –
гроб на борбата.
Сираци се молят
за пролетен дъжд –
демарш на страха!
Политически клишета
Либерален строй –
мисли свободно
каквото ти кажем.
Двупартийна система –
Вълкан и Вълчан
си поделят месото.
Парламентарен режим –
множество краде
гласа на мнозинството.
Съветски комунизъм –
всички са равни
пред трудовия лагер.
Изкуство
Точка на белия лист –
сътворение
на вселенския живот.
Олимп
Внезапна смърт –
антично крушение
на светия Олимп.
Прометей поведе
през пустинята
пробудени илоти
в огнена мъст.
Земетръс! Във
белите нощи
Олимпът руши се.
Спри се, Атласе,
подлъган ключарю
на залата тронна.
Водещ месиите,
възкачващ тирани
умираш в руини
на гняв хаотичен.
Погребение
Траурни камбани –
глас обсебващ
на ранно опело.
Рани раздиращи
под черно наметало –
грешници горди,
барутни чада.
Овъглените от
ядрено огниво,
предадени
на долната земя,
догарят пред
портите на Хадес.
Погребението –
спасение в
безумната война.
Черна събота
Фигурата в черно
набеляза жертвата –
параноичен сатана.
Война на злите сили
в бездната гранична
между ада и рая.
Вселенският симптом
осъди на забвение
нерешена битката
под знаците
на Южния Кръст.
Компютърните богове
разкъсаха небето.
В морето пътуват
душите, ощетени
от бъдещето черно.
Кръговрат
Пробуждане на духа
в прогресивна борба
по пътя към върха.
Нестихваща енергия
на устрема огнен
изстрелва в небето
космически блян.
На студения връх
гасне бурната жар.
Стремглаво падение
от ръба на света.
В прегръдка на нощта
сънят лекува раните
в очакване на утрин
за вечна борба
на човешкия дух!
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017