Хайбун
Хайбунът е кратка проза с допълващо, но не и повтарящо я хайку.
1. Общи приказки
(избор на редактора за септемврийския брой на Cattails, 2016 г.)
– Бог е Любов!
– Да, разбира се, но никой не е виждал Бог.
– Е и?
– Значи, никой не е виждал Любовта.
– Любовта не е за гледане, а за чувстване.
– Да, права си. Би ли избутала инвалидната ми количка по-близо до извора, дете?
слънчеви лъчи
гол охлюв бавно пълзи
по алеята
2. Сутрин
(Contemporary Haibun Online /юли, 2015 г.)
Излизаш в 5 сутринта през зимата. Не защото имаш куче. Не защото имаш работа за вършене. Не защото не можеш да изчакаш още два часа да запалиш цигара (пак забрави да си купиш).
Излизаш за първата глътка въздух. Измамният аромат на пролет те кара да се усмихнеш – на бездомното куче, на скитника, който излиза от контейнера за боклук, на сънения продавач в магазина „Нон-стоп“.
сам бегач
врабчетата излитат
от тротоара
3. Отчаяние
(The Other Bunny/2016)
Ще започна съвсем отначало – от ченгелчетата за буквите. После, ще изписвам всяка от тях бавно, докато осъзная значението им и как се свързват в думи, а думите – в изречения. Отчаяна съм. Добре, че не съм ничия съпруга, а и външният ми вид не е достатъчно добър за сапунен сериал.
глухарчета
желанието ми отива
на вятъра
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017