***
от всичките й вредни навици
цигарите
алкохола
злобните й забележки
късното излизане
затваряне на телефон
тръшкане на врата
няма да й простя,
че ме обичаше толкова много
***
понякога се чудя
дали има на кого
да правиш кръгчета с цигара
да доливаш вино в чаша
или да се усмихваш през нощта
понякога се чудя
дали ти е по-добре така
и паля нова цигара
правейки си кръгчета сама
***
откакто намразих любимите ти песни
филми
места
приятели
и куп други неща
разбрах, че те има навсякъде
без дори да съществуваш вече
***
всеки път щом те чуя
ми вземаш дъха, съзнанието, думите и мисълта
колко лесно се живее без теб
***
лъгах я и беше до мен
сега и с истината не мога да си я върна
***
с теб съм повече себе си
отколкото съм себе си
сама
бабо
до преди 6 години
чушкопекът дрънчеше от готови чушки
тревата беше прясно окосена
времето вървеше спокойно
и не бързаше за никъде
и ти си замина
и няма чушки
и е чужда къща
и времето спря,
а ако върви –
ме връща само назад
но те няма
***
километрите, които ни
разделят
са повече от чувствата,
които ни събират
***
когато ми каза, че ме обичаш
си искал да го направиш отдавна
чудя се дали е било така
и когато си замина
най-смешната асоциация
любовта ни е като автобусите
качваме се в един и същ
и слизаме на различни спирки
***
миналото ми нямаше
да боли толкова
много
ако ти не беше там
***
След такава шумна любов
как може
всичко да е толкова тихо?
***
понякога си мисля, че искам да те видя
за да те забравя
и като те видя
забравям за всичко останало
***
днес по радиото чух Спенс
и по навик тръгнах да сменям станцията,
но никой не ме спря
в метрото една жена четеше
Брулените хълмове
исках да отида и да й кажа
колко много обичаш тази книга
докато вечерях
беше толкова тихо
дори и ужасното ти пеене липсва
цигарите, които толкова много мразя
ме накараха и аз да запаля
трябваше да си тръгнеш,
за да искам аз да се върна
***
Той ще се върне.
Когато ти си щастлива
или той е тъжен.
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017