Вече знам
Не искам повече да пускам корени
никъде
в никого
дори в себе си.
Малката лолита
нарицателно за похот,
се повдигаше на пръсти и нещо ми шептеше,
малката лолита
после бягаше престорено стеснителна,
малката лолита
искаше да бъде хваната,
малката лолита
носеше големите проблеми.
Малката лолита
нарицателно за похот,
искаше да знае какво точно има в най-тъмните ми ъгли,
малката лолита
не питаше, а влизаше,
малката лолита
попи всяко мое съмнение,
малката лолита
избърса и последната прашинка.
Малката лолита
нарицателно за похот,
си вдигна чорапите
и ме остави разплетен на леглото.
Модерен етикет на поведение
да се возиш отдясно на ескалатора
никога да не показваш какво чувстваш
никога да не чувстваш
La vie est belle
Когато те няма
презареждам и стрелям
в нищото
в липсата ти
убиваш ме
Когато те има изкуството не е кърваво местопрестъпление
презареждам и стрелям
мастило върху листа
думи в съзнанието ти
Съществуването се превръща в цветно платно на Моне
в последен морски изгрев
в тясна, павирана италианска улица
Пълно е с поводи за размисъл
за писане
за дишане
за мечтаене
за говорене и за мълчание
Презареждам и стрелям
ти си куршума
прицелвам се право в себе си.
проклятие
да ме сънуваш толкова дни
колкото прекараш без мен
***
ти си самото Спокойствие
аз се опитвам да ти прекърша
врата
волята
вярата
а ти си самото Спокойствие
и вместо да те издърпам от тъмната страна
притихвам
притихвам
притихвам в теб
***
Хората са навици,
които отказваме да измием от ръцете си,
които не желаем да променяме поради ежедневния комфорт,
не желаем да събличаме вечер след работа, защото сме твърде уморени за това.
Аз искам да съм твоето
бягство от навиците.
***
дошла съм, за да ти разместя стаята
живота
чувствата
дошла съм, за да подредиш моите
дошла съм, за да ти повтарям, че искам да си тръгна
дошла съм, не за да ми казваш, че трябва да остана
а сама да го направя
***
не оставяй ледения бръснач на вятъра да те пореже
не оставяй три алени капки да паднат на снега
не оставяй да вляза в теб
не оставяй да те стопля
не оставяй да остана –
не оставам
Все някога трябва
да живеем
да дишаме
да се храним
едни от други
едни с други
да преглъщаме
да растем
да даваме
да взимаме
да връщаме
да ни връщат
да гоним
да настигаме
да изоставаме
да изоставяме
да умираме
не винаги в този ред
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017