Манифест
да разчепквам докато не се отвори
не напипам нерв
да прескачам концепции разбирания оправдания мисли
да отделям разум причини следствия
да остава сурово и голо
да се влиза през рана
да отварям широко вратата
да подпирам с крак
да влиза светлина
Помилване
ще се стопят китарите
като часовници
всичката музика ще изтече
през пясъчния часовник на пръстите
плавно ще капне
последният тон
тетрадката ще се затвори
по средата на написаното
ластикът ще се скъса
косата ти ще се отметне от челото ти
ще се разпръсне напосоки и ще те забрави
кехлибарът в очите ти
ще се пръсне на парченца
малката мушица
ще избяга от вековния си затвор
превърнала се в пеперуда
Покана за танц
вадя трупа си от пералнята
оставям го вече не ми трябва
ще намеря ново тяло
когато ми е необходимо а сега
продължавам
яздя черно пони
към бала на маргарита
закъснявам в рамките на нормалното
оставям на сигурно място понито
прекарвам 45 минути там
оказват се 2
връщат ме викат ме плачели са
притеснили са се за тялото
не мога да ги успокоя
говоря им витая около тях
не ме чуват
връщат ме дърпам се
искам да остана на бала
пантофката ми се заклещва в измеренията
какво да им кажа как да ги убедя
помощ дърпам крака си
покана изпращам покана
да се повъртим във валсови кръгове
извън онзи големия в който сме без да искаме
и страдаме много и страдаме
и се въртим и не
друг да е кръгът
виенски валс
Сняг
хвърляй сняг
по думите
нека те стоят пред теб
пожелай да затрупаш всичко
да изличиш казаното
хвърляй шепи след шепи след шепи
дори не се старай
да го оформяш на топки
представяй си как ще измие
ще олекоти ще изтрие
ще разтопи
хвърляй го толкова силно
че да прави кръг
да се връща при теб
да го събираш в полата си
да го трупаш
да си горда че изчисти
толкова много
да забравиш дори защо
беше необходимо да чистиш
хвърляй сняг
докато се сетиш
че не ставаше точно така
че се връща при теб
измил похабеното мастило
превърнал се в мътна вода
хвърляй докато се усетиш
че се разтапя още във въздуха
на отиване
не достига вдълбаните букви
магнитно дори го отблъскват
хвърляй сняг
по себе си
покрий се цялата
зарови се
хвърляй над главата си
усмихвай се
затвори очи
или отвори едното
ако попадне прашинка
стъклена снежинка
моли се да изтрие теб
и многото ти думи
по един начин
или друг
Тийзъри за филма който един ден ще гледам
от време на време проблясват кадри
премигват и изпукват като стара лента
кандидатстват при мен за финалната версия
до един достойни за премиерата
филм за далечно сибирско село който превеждам
разходка по борис с теб през една есен
всички в един ван пеем роби уилямс по подбалканската
вечерта на запознанството ни когато спиш в спален чувал на пода на вила
задкулисията на ндк и гонене по репетиции за концерти
ресторант в града на розите и обяснения как се прави розово масло
ограда на строеж в люлин върху която лепя обяви
хладен пясък в кецовете и фестивални звуци светлини
прегръдка със свилен от остава на площад в пирдоп след концерт
орех по който се катерим в училищния двор
катедрала в пловдив която снимам по твоя молба за уикипедия
разговори около огън в стара планина за човек на име хорайзън роден в типи
касиел ноа ашер в скута ми в 199 на доброто тяло
пристигане на стоп по залез в краен квартал на варна
отблясъци по водна повърхност
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017