младият папа
знаеш че няма
по-голяма посредственост
от таланта
знаеш
и пишеш стихове
кръстът на разбойника
няма
бързи начини
за възкръсване
нито бавни
то става само
веднага
свобода
от себе си
можеш да избягаш
само на колене
***
обичам те –
нищо нечовешко
не ми е чуждо
***
в този свят
може да намери място
абсолютно всичко
освен някаква любов
в смъртта има повече секс
отколкото в секса
в секса има повече смърт
отколкото в смъртта
***
не мога
да си представя
щастлив човек
да седне
да пише
той просто живее
и не се занимава
с глупости
размерът има значение
няма талант
поетът само записва
това което му се диктува
от черната антена
на егото му
стърчаща към нищото
поезията
е моят начин да мълча
защото ме е страх
от тишината
съвременна поезия
всички стихове
вече са написани
всичко е сътворено
време е за канибализъм
2017
човек се озлобява
от липсата
дори на елементарно отчаяние
трябва нещо да се случва
животинско
страстно
грозно
даващо живот
смърт в ахтопол
в ахтопол часовете
сънуват
пясъчното ти сърце
и търсят изгубеното ти тяло
облаците падат във водата
където всички се давят
но само погледът ми умира
до парчевич с товарни вагони
в розенбрук
евреите карат водни колела
играят голф
всеки петък
в събота не разговарят
когато поискат
си късат писмата
оркестърът изнася редовно концерти
на стадиона мият
със слънчева вода лудите
надзирателките често забременяват
немският посланик се
целува наблизо с войниците
които го погребват
краят на вечния райх
сърцето ми
е като бункерът на хитлер –
нападат отвън
но вътре всички са мъртви
любов
щом не мога да имам
мъжа на живота си
ще имам мъжа
на смъртта си
***
обичаш животните
обичаш дърветата
обичаш хората
обичаш целия свят
става
все по-тъмно
в любовта ти
тези дни
често сънувам
бременната лекарка на затвора
чудя се дали
всичко е минало нормално
и е родила
антихриста
***
бъдеще няма
само завръщане
вървя назад
с отворени очи
отминавам
небето гробището затвора
за първи път в живота си
отивам някъде
коледа
ужасно тихо е
сякаш навън няма никой
светът е престанал
да съществува
но ти не го знаеш
и се надяваш
някой да ти отвори
вратата към нищото
българската коледа
селяни пишат хайку
за годината
на свинята
бяла смърт
зимна вечер
белият ми стих
изтича от устата ти
зимна нощ
любовта ни
е студена
като времето –
минус 12
усеща се –
минус 23
***
на опаковката
на цигарите ми пише
че причиняват смърт
но защо на лицето ти
не пишеше
нищо
***
само да чуя
гласа ти
разбирам че имам
неограничени минути
към Бог
гилотина
в седем и половина
главата ми пие кафе
и гледа новините
сърцето посреща новия ден
само смъртта ми всяка сутрин
те чака на прозореца
студ
нощта ни затрупа
като сняг
ангелите правят
снежни човеци
някъде има дума
с която да ме убиеш
безсмъртни
един ден
васил прасков ще стане на 14
българия на 1400
а дарителят на александър невски –
дядо добри
ще навърши 103
защото се умира
само от любов
смърт
само мълчанието ти
нарушава
тишината на света
щастие
цял живот
ще умираме заедно
докато любовта ни раздели
***
утрото
е по-мъдро
от вечерта
но нощта
е вечна
***
не знам дали ме гледаш
с очите на бог
или той ме гледа
с твоите очи
обичам те
следователно съществувам
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017