истина
истината за мен
истината за теб
истината за всички
цялата истина
***
по пътя сме двама
всеки е сам
любовта е тъга
в гнездото на сърцето
паяжина от мисли
сърцето ражда
близнаци
***
остарявам
това е извън мен
но желанията ми остават
даже стават по-големи
в спомените винаги съм млад
живея с тях и с другите
понякога със себе си
спомените не избледняват
помня
жена
стая
спуснати завеси
легло
празното място
на сутринта
страст
изяждам един бадем
вкусът му създава плътност в устата
ям по няколко наведнъж
вкусът им горчи
***
видях те случайно
улица бе пълна с хора
за да не те изпусна разбрах
че трябва да направя нещо
забелязах че пушиш
доближих се и поисках огънче
ти се усмихна
внимавай, да не се изгориш
***
остарявам
все още
се съмнявам
един твой поглед
нещо става с коленете ми
вярно е че съм на възраст
довчера ходех свободно
сега мога да стигна до теб
само с поглед
***
ако бях с теб
нямаше да пиша поезия
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017