талантът
да се самоубиеш –
това е
истинската поезия
***
жива си по две причини –
първата е бог
във втората
сме заедно
***
няма смисъл –
колите им са истински
но не и поезията
си каза бог
и взриви вселената
***
животът е
безкраен
нека наричаме
смъртта
с истинските й имена
помниш ли
как се запознахме
във века в който
лудите никога не спят
но винаги сънуват
че са заедно
***
в ръцете на нощта
времето винаги е никога
на небето
някой помни –
ние всички сме деца на смъртта
сам
единственият начин
да умреш
е да обичаш
***
искам да разменим сърцата си
да изпитаме болката отново
за да разберем
как по дяволите
да умрем заедно
***
тишината живее в тялото
впила е корените си
и препуска
през поляните на смъртта
сърцето
броди като призрак
то е приятел без покана
смее се само
и търси
твоята снимка
***
сърцето е обвито
в тиха мъгла
чува се музика
от погребение
слънцето извършва
двойно убийство
***
недей да мислиш
вместо това
обичай
тихо говореше убиецът
аз и ти
създадохме света
любовта го предаде
а бог понесе болката
под нас
скалите повтарят името ти
бреговете спряха своята игра
нощта лежи уморена до самотата
любовта ги запали
някъде далеч
морето се гони с живота
и му крещи –
няма смисъл от всичко това
щом теб вече те няма
умираме
очи в очи
с бог
сърце в сърце
със смъртта
ще се видим отвъд
***
когато
любовта се превърне в чиста наука
ще се целуваме с бог
скрити в килера
труповете ще ходят на опера
и на балет
вечер градът ще е красив
всички ще чакат
да възкръсне
фантомът на поезията
фантомът на поезията
тайната на сърцето
е написана с кръв –
аз съм
най-красивият психопат
in memoriam
всички те мислят за поет
а всъщност
ти отдавна си мъртъв
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017