alpha & omega
началото на поезията
е усещането за абсолютна самота
краят – също
съвременна поезия
да четеш само живите
означава че искаш нещо от тях
а те нямат нищо повече
от мъртвите
кратка хроника на вълчите ми дни
нямаше те когато живях
нямаше те когато умирах
а си всичко
мащаби на трагедията
малък град
голям град
самотата
убива еднакво
closer
ако поезията е
единствената врата към душата ти
не съм сигурен че искам
да вляза през нея
алкохолия minor
замествам писането
с пиене –
не ми се отразява добре
също като теб
наследник
баща ми
три години преди да умреш
те чувам да казваш –
не съм се отказал от живота
а аз вече се бях отказал
преди теб
нова година
преброй труповете
изхвърли дневника от тайния шкаф
забрави ония и забрави тия запали свещта дето
стапя миговете преди вечността
не си спомняй за свободата
приватизирана от княза на тоя свят
раздай на сиромасите кредитни карти
дай на неграмотните книгата на истината
дай на самотните презрението си
дай на лудия успокоителни
дай на влюбения тъгата да продължава
дай на гордия още надменност
дай на падналия безнадеждата си
тук всички са косвени жертви
разприятели истината
разприятели усмивката
всички са косвени жертви казах го
парад на падналите ангели
нека е светло
dead dreams town
по празниците
самоубийствата зачестяват
само ти се вестяваш
все по-рядко
другият глас на душата
този път на празниците няма
да минавам край вас
за пръв път от години
няма да се надявам да те видя
за пръв път от години
няма да плача в самота и отчаяние
за пръв път от години
а всичко което казах току-що
е лъжа
отвън
съвкупяващите се котки
ми говорят с твоя глас
че любов няма
всичко е ебня
психоанализа
животът е като курвата
за която плащаш –
идваш от зор
времето ти изтича
свършил си и умираш
недоебан
другата роза на рая
мистическата путка на брака
не е обещание за щастие –
децата ще обвинят и
двамата
танцьорка в мрака на слънчевата система
слънцето се продънва и увисва оплезено
върху алчната бесилка на системата
владетеля насреща му князът
се хили с нулата на липсващ зъб
космическите ветрове се смеят и пада
завесата пияни ядрени комети –
в сърцето на тоя апокалипсис
в килията на свободата си хората
фърлят унилите зарчета на мечтите си
надявайки се всякога на добрата поличба
dead socialism
отровният корен на вечното зло
расте в сърцата ни
и пристрастява –
избирай между разните му вариации
избирай между поражението и алчността
избирай между аборта и злобата
избирай между нещастието и съдбата
избирай между нищото
на моите обещания
и това че не вземаме пленници
знам че не си
склонен да живееш
победителите са уморени
прекрати разискванията
запази баланса
умирай коректно
знамето се
вее
позоваване
слънцето в душата ми
гори
като танковия дизел B-2
трудно
дори при пряко
попадение
писмо в бутилка
толкова насилие
любов
неравенство на закона
изнизване на жълто
духовен наставник
питаш ме: още ли
не си умрял
не –
ти ме научи да живея напук
на говната от думи
наречени литература
философия и
поезия
незрима география на светлината и началото
един ден ще бъдеш до мен
и аз няма да напиша нито ред повече
знам къде ще стане това –
от обратната страна на небесата
last words
сведох всичко до теб
а ти ме сведе до пръстта
към теб и спасението моя зов крилат
това не е любовно стихотворение
не е и глас от арфата на ужаса чуй ме
ако можехме да се спасим един от друг
истинското Спасение нямаше да е трудно
щастие
когато уби душата ми
ти ме спаси от живота
опасан с веригата на думите
склонен в нозете ти роб
така ще ме намери смъртта
навеки признателен
скромен въпрос на музата към поета
зная че си похотлив звяр
и смъртта те държи за кура
но защо пишеш поезия
***
забравям годините мрак
забравям черната меланхолия
забравям всякаква радост
забравям лъжите
ти си единствения стих
който не успях да напиша
принос към история на печалите
единственото
по-хубаво от това
да ме има като поет
е да не ме е имало
като човек
зануляване
какво си имал та да го загубиш
в погребалния мрак на вселената
скрижалите на сърцето
искам да те отнеса като мръсна тайна в гроба
искам Страшният съд да е днес и да се разкрият
скрижалите на сърцата за да лъсне истината за мен –
че всеки миг ти беше зърното което засявах
в кървавата плява на зверската си душа
the graveover
остава ни само
един последен изгрев
и безкрайност на светлината
пръст от пръстта
щом се откача от котвата на времето –
всичко което съм измечтал за теб
ще се сбъдне в небесата
абсурд & истина
две неща са сигурни на този свят –
смъртта и вечната
любов
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017