***
Сложих ти рога
сега те преследват
заради трофея.
***
Езикът ми
се надървя всеки път,
когато изрече името ти
по погрешка
***
Влюби се в Алцхаймер
аз станах незначителен,
чуждопоклонничка.
***
Търся клавиатура,
която да изпитва
оргазъм всеки път,
когато изписвам
името ти на нея.
***
Хванах те
да крадеш
съня ми,
но се направих
на незрящ,
за да потвърдя
поговорката,
че любовта
е сляпа.
***
Нищо в теб
не ми е
толкова чуждо
колкото
тялото ти,
предоставяш ми го
на лизинг,
но то отдавна
е собственост на друг.
***
Гласът ми
е ехо
в предизборна
урна,
засрамен
търси изход,
за да не е
поредната бройка
на следващата
политическа курва.
***
Повярвах,
че може
да си моя.
Беше
хубава илюзия,
като
Сън в лятна нощ,
би казал
Шекспир.
***
Нарисувах
червено сърце
в снега пред
дома ти
всички го видяха
освен теб
подмина го
подмишена
от далтонизма си.
***
Обикалям
в навечерието
на Хелоуин
маскиран
като будител,
всички
прозорци
са тъмни,
нима
съм закъснял!
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017