***
Посади добро
и ще бъдеш вечен.
Посади страх
и ще останеш в историята.
***
Децата на София
са закърмени с онази надежда,
която виждаш
в покълналото цвете
между онези две бетонни плочи
на блока ти в Дианабад,
и тогава се питаш:
кога ли на това цвете
ще му стане тясно?
***
Моята София е по-красива
от твоята София, която не диша.
Но нашата София е онзи вулкан,
който ни прибира вечер в кратера си,
за да ни стопли и нахрани
и сутрин изригва изхвърляйки ни.
А ние стоварени точно пред Александър Невски,
като мръсни кучета оваляни в пепел,
с грейнали усмивки посрещаме изгрева
на новия ден
и от захлас дори не чуваме
минаващите лимузини към Народното събрание.
***
Моята цел не е
да ти покажа светлото.
Нито тъмното.
Моята цел е
да ти покажа светлото,
което живее в тъмното,
като отида
и заживея в него.
***
Билет за двама
Няма
Към себе си
Пътуваме
Сами.
***
Мъка
мирно в теб
се гмурна.
Спомняш си
за вкъщи.
Утре
всичко
свършва.
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017