***
Сянката
Минаваща по моста
Я вижда само
Президента на ангелите
***
Нощта
е мит
за тези
които
не са се научили
като деца
какъв смисъл има
в живота си
слънцето
***
Когато
сам оставяш
салфетка без чаша
дървото на масата
тъгува
за изгубената си
вечна младост
***
Мним образ
на воeнен щаб
в пустиня
в мъглата
забравен княз
без воля
разбира
това е последен
реален мираж
***
Носталгията
робува
само на шивачка
без обувки
нахлузила
търлъци
с един номер
по-големи
***
Орелът се рее
най-високо
само когато
светкавиците
отказват
да спят
зимен сън
***
Вниманието
на мечката
зависи
от плътността
на вълчото
сърце
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017