***
Сянката
Минаваща по моста
Я вижда само
Президента на ангелите

 

***
Нощта
е мит
за тези
които
не са се научили
като деца
какъв смисъл има
в живота си
слънцето

 

***
Когато
сам оставяш
салфетка без чаша
дървото на масата
тъгува
за изгубената си
вечна младост

 

***
Мним образ
на воeнен щаб
в пустиня
в мъглата
забравен княз
без воля
разбира
това е последен
реален мираж

 

***
Носталгията
робува
само на шивачка
без обувки
нахлузила
търлъци
с един номер
по-големи

 

***
Орелът се рее
най-високо
само когато
светкавиците
отказват
да спят
зимен сън

 

***
Вниманието
на мечката
зависи
от плътността
на вълчото
сърце

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.