***
Изневерявам ти
със себе си.
Само тази любов
е по-силна
и е завинаги.
***
Паралелните вселени –
в едната се обичаме,
в другата не се познаваме.
И все е вярно.
***
Всяко тръгване
е безсмислено,
ако не пристигам
в теб.
***
Истината плаче,
щом я погледна
смело в очите.
***
Удави се
в очите ми,
ще изплувам
в сърцето ти.
***
Да измълчим света,
да онемее.
И без това ме разбираш
без думи.
Талант
Да докоснеш
без да си докоснал.
***
Една целувка
придърпва втора
и докато устните
се изнудват,
сърцето губи.
***
Направи ми
снежен човек
да видя дали
е по-топъл от теб
на допир и чувство.
Гара
Влакът
ти отнася сърцето,
за да го приближи.
Театър
На сцената –
история,
на всяка седалка –
друга.
***
Връзвам въпросите
на възел,
думите стърчат самотно
в краищата.
Отговорите са ножици.
***
Не всичко е било,
каквото е изглеждало.
Не всичко е изглеждало,
каквото е било.
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017