война
караме се,
дразним се,
когато аз греша
ти се извиняваш
когато единият обича
това не си ти
обещание
обещавам, че ще се уморя да те гледам
когато затворя очи завинаги
карта
знай, че където и да си
до мен
или на километри от мен
пак ще си по-близо
от всеки друг
намерих те
започнах да вярвам в истинската любов
едва когато я загубих
опция
естествено, че ще избера теб
ти си един, те много
естествено, че ще избера тях
те са много, ти една
кардиограма
казват, че надеждата умира
последна
моята е на командно дишане
с нисък шанс за оцеляване
нередност
извинявай, че не правя нещата
както трябва
и понякога се налага да се ядосваш
но ти се заклевам, че те обичах грешно
по най-правилния начин
здравей
обажда се миналото
ще ме намериш в папка
„пропуснато“
остани
следващия път
(ако има такъв)
искам да легнем един до друг,
да се прегърнем,
да се слеем
даже почти разменим
единодушно да си объркаме завивките
хаосът не е проблем
ако ти ми разбъркваш живота
двама
ти си всичко, което той не е
той е всичко, което ти не си
и не знам кое е по-лошо
***
нека приключим тихо,
кротко
без нищо повече
правилните думи
ги изхабихме в грешни моменти
„все някога ще умра“
все повтаряше,
а аз толкова го обичах,
че постоянно му крадях запалките
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017