No fear
Страхуваше се
някога
от тъмното
у себе си.
Да не погълне
хищно мене.
Сега съм там.
А ти – свободен.
Криеница
Така добре
се скри от себе си,
че постоянно
те откривам
в мене.
Религия
…а устните ми
рана
върху дланта
на Господ,
който те
покръсти.
Предвидливост
Преди лягане унищожавам
сънищата с тебе,
за да мога да достигна
края на нощта.
Утрото е предвидимо.
Сутрин
Аз пак закъснявам,
понеже избързах
да стигна навреме
в душата ти.
Зависимост
Ти си сянката
на всичките ми
полети
без която,
ще съм болна
от безплътност.
Усмирителна риза
На любовта ни ризата е бяла.
А по статут е усмирителна.
Възкръсването в лудостта
е смисъл.
Вярност
…а цялата оставаща любов,
когато някога ще правя,
ще бъде само с теб.
В пространството,
където ще останем.
Между устните.
***
Тъгата е зараза,
прихваната
от случване
на невъзможното.
Мечтателите –
нейни жертви.
Тиха война
Ръба на устните
по-остър
след всички
премълчани
многоточия.
А раните ни
стрелят
с удивителни
виновните
за тази
споделена
лудост.
….
Понеже искаме
да изговорим
с действия
желаните
глаголи.
***
Нямаш сянка
и място под слънцето
ако в Някой
не си
у дома си.
Вратата
отворена.
***
/ По дъртия мръсник
Хенри Чинаски и неговия
„близнак“ Чарлз Буковски /
На хиподрума на живота
със теб сме куците коне,
които в крайна сметка
ще спечелят.
Не бой се.
Заложи на мене.
***
Не ме питай защо пиша!
Това е единствената
форма на любов,
която мога да ти давам
ненаказана.
списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017