***
снимката ти
е кървава маска
в която
миналото и бъдещето
са мъртви
а настоящето скача
от трамплин
в празен
басейн

 

***
татуировката
на гърба ти
е музика
без усилватели
чува я само този
който се е научил
да разбира
кожата ти

 

***
песните нямат текстове
думите вътре са боси
като африкански дечица
ако искаш да ми кажеш нещо
напиши песен сам
и ми прошепни мелодията

 

***
не ми даваш утеха
тя е лукс
за невярващите

 

***
няма слепи съвпадения
и числата
не са математика
скосеният разрез
на съдбата
дели желанието
на две равни
половини

 

***
навън е нула градуса
но се усеща минус четири
защото духа
леден вятър
от твоите кости
към моите
сега и двамата
сме чупливи

 

***
светлината
не е златна
а синя
защото гледа
през ирисите
на небето ти

 

***
разстоянието
е алегория
казваш
затова не вървя
а чакам

 

***
метнах
душата си
в кофата
ти изхвърли
боклука
но пак
не я забеляза

 

***
където свършват
ресните на пердето
започва
рамката на прозореца
през който не скочих
за да изгася деня
а трябваше

 

***
знам
че можеш без мен
затова
настигни влака
който ще те отнесе
от другата страна
на живота

 

***
колко много хора
разбират от живота
в който
ме няма

 

***
никъде
не си сам
каква зловеща
представа
за щастие

 

***
посегнах
да ти пратя
думите си
но се сетих
че не помниш
езика им

 

***
дори не знам
къде си
затова те търся
винаги
в мен

 

***
никой
освен теб не знае
пътя
до дома ми

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.