***
снимката ти
е кървава маска
в която
миналото и бъдещето
са мъртви
а настоящето скача
от трамплин
в празен
басейн
***
татуировката
на гърба ти
е музика
без усилватели
чува я само този
който се е научил
да разбира
кожата ти
***
песните нямат текстове
думите вътре са боси
като африкански дечица
ако искаш да ми кажеш нещо
напиши песен сам
и ми прошепни мелодията
***
не ми даваш утеха
тя е лукс
за невярващите
***
няма слепи съвпадения
и числата
не са математика
скосеният разрез
на съдбата
дели желанието
на две равни
половини
***
навън е нула градуса
но се усеща минус четири
защото духа
леден вятър
от твоите кости
към моите
сега и двамата
сме чупливи
***
светлината
не е златна
а синя
защото гледа
през ирисите
на небето ти
***
разстоянието
е алегория
казваш
затова не вървя
а чакам
***
метнах
душата си
в кофата
ти изхвърли
боклука
но пак
не я забеляза
***
където свършват
ресните на пердето
започва
рамката на прозореца
през който не скочих
за да изгася деня
а трябваше
***
знам
че можеш без мен
затова
настигни влака
който ще те отнесе
от другата страна
на живота
***
колко много хора
разбират от живота
в който
ме няма
***
никъде
не си сам
каква зловеща
представа
за щастие
***
посегнах
да ти пратя
думите си
но се сетих
че не помниш
езика им
***
дори не знам
къде си
затова те търся
винаги
в мен
***
никой
освен теб не знае
пътя
до дома ми
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016