краят на живота

 

всяка сутрин гледам магнита

залепен на хладилника ми

купен от теб на витоша

с мисъл на марк аврелий:

 

„Нека делата

ти да бъдат такива

каквито би желал да си ги

спомняш в края на живота си”

 

и искам да ти духам

 

съвети за начинаещи поети

 

умри

мама ти да еба

а дотогава

ако пишеш

го прави

с кръвта си

 

кол в сърцето на вазов

 

в това сърце има нещо

заради което полицаите

забиват пети в слънцето

и дилърите ходят вечер

на китайски ресторанти

 

свръхдоза

 

любовта

е по-силна от хероин

искам

да се надрусам

със сърцето ти

няма да ти преча

не се притеснявай

дойдох само

да ме убиеш

 

любов

 

да чакаш от умрял писмо

и той да ти напише

 

по стъпките на орфей

 

за теб

или добро

или нищо –

си мислеше набоков

докато лолита

му духаше в ада

 

последното писмо

 

нищо не разделя

толкова силно

като споделената любов

виж всички

които не се обичат

колко са щастливи

заедно

 

 

creative writing

 

депресията

пише стихове

аз само

ги подписвам

 

смисълът на живота

 

поезията е изкуството

да не кажеш нищо

и да звучи добре

си помисли бойко борисов

и реши да стане хетеро

поет

после написа –

какво е живота?

търсиш си красива швестерка

получаваш –

альоша карамазов

 

любовта е сляпа

 

той изневерява на жена си

с теб

а ти искаш

да ти изневерява с жена си

защото никога не изневеряваш

на себе си

 

 

***

любовта е реката

минаваща между двете половини

на сърцето ми

аз съм на единия бряг

ти – на другия

и само тя може да плува

 

***

каза ми

че щом обичам двама души

ще изгубя и двамата

но в любовта не можеш да спечелиш

нито има нещо за губене

аз просто ще умра

два пъти

 

какво е невъзможната любов?

ако са те чукали отзад

ще ме разбереш –

първо боли

после става толкова хубаво

невъзможно хубаво

и се издигаш нагоре

нагоре

и накрая вече нищо

няма значение

 

когато си нощ те обичам

 

да се върна в теб

като в затворено око

сърцето ми да бие

в тъмнината

 

премини през любовта

чакам те от другата страна

да те прегърна

 

страшно е

без теб

в този свят

на деца и старци

децата остаряват

старците умират

само ти си в мен

защото те няма

 

августин

 

ти си

доказателство

че поетът

е произлязъл

от маймуната

 

самоубийци

 

поезията

не е в стиховете

те са това което

я убива

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.