Богатите
Те имат собствени площадки за хеликоптери
Разпределят благата неблагодарно
Дворовете им са опасани със вълци
Изборите не избират.
Те винаги печелят
Филмите със хепиенд са правени за тях
Илюзията за справедливост
Илюзията за равен старт
Илюзията за промяна
Странната страна
Мистър Сенко, кога ще им махнем
Главите?
Селянин без колело
Селянинът с колелото е на горния етаж
от гръмотевичната му пръдня шум се вдига
тропотът на глутница бесни свине чупи нощта
построения блок се гъне под тежестта на знайни
и не знайни селяндури
врява и безумство в котела на едро пълзящ кофраж
заключвам тишината в мен и заспивам
Не мога да си представя
улицата на квартала е широка уличница
на дъното и кучешки лай
оглежда се в очите ми
не мога да си го представя това друго утре
припомням си как беше преди десет години
мъчнотия
пустиня в която пощенския раздавач
изгубва паметта си
***
Зимата в моите обувки е мокра.
Аз съм лодкаря който е един Робинзон Крузо
в пропускащия гредоред на подметката
Гледай да не се удавиш момче – казва при
Срещата ни снежния човек в нея.
***
Като нямаш пари и те минават
никой няма ризата
да си даде
Като си гладен си гладен
Прекрачва те улицата
Като си жертва ще те опекат
По дрехите посрещат
По дрехите изпращат
Парите свирят във стомаха
Тлъстия заможен
Добре приет портфейл
***
Ангели плават в небето
на сал един до рамото на тъгата ми
разперваше крила
дъждът е с бяс от подземна кладенчова вода
надупчено стъкло с бурята на моите
годишни грешки
мой ангеле
разкъсай облаците пред мен
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016