софия

 

                                на Ани Илков

 

нощем децата ни
бягат от вкъщи
и шарят
непозволените стени
с графити
защото са разпознали
изгубената красота
на сградите
в очите ни
с които не сънуваме

 

***

ако обичаше
както убиваш
любовта ни
щеше да е вечна
като смъртта

 

***

пуснах няколко твои сълзи
в сърцето си
за да проверя
коя от тях
не ме обича

 

***
ако огрееш навсякьде
земята на сьрцето ми
в едната половина
винаги
ще бьде нощ

 

любовта ни
е като усмирителна риза
в която
не можем
да си поделим
лудостта

 

силни сме
само когато сме толкова
слаби
че да не можем
да не умрем
от любов

 

black friday

сърцето ти
е като черен петък
в който аз единствен
не ползвам
намаление

 

***

когато облаците слизат
ниско
в погледа ти
дъното на очите ти става
небе
от което изплува
костта ми
на птица

 

***

костеливи сме
като черупки
на орехи
които още чакат
да узреят
когато
ядките са
вече черни

 

 
***
ужасно е
да си прекрасна
в очите на другите
а в моите да си
единствено
вечна

 

***

прегръдката ни
е топла
като сърцето на вълка
от татуировката
на гърба ти

 

***

най-дългата целувка
още чака в коридора
където й отхапахме
устните
с думи

 

***

любовта ми към теб
е като гущер
на който откъсвам
единствената опашка
и пораства нова

 

 

красива си
като листо
на клен
в което съм
умиращата есен

 

***

гласът ти е дълбок
като виелица
в която аз съм
есенно листо
все още недокоснало
земята
на замръзналите чувства

 

в зимната вечер
дъхът ти е крехък
като полилей
и аз не смея
да целуна
светлината

 

по разписание

 

за всеки влак
си има пътници
за нашия
другите изкупиха
билетите
дори за правостоящи
а следващият
идва празен
вътре с нас

 

тялото ти
е тетрадка
в която записвам
своите неизвинени
отсъствия
докато чакаме
да ни раздели
голямото междучасие
на живота

 

в най-чистото мълчание

 

когато те прегръщам
ръцете ми са мръсни
от поезия

 

смърт

 

когато любовта
се превърне в приятелство
между две малки
парцалени кукли
на които им дърпа конците
усмихната до уши
самотата

 

***

продадохме душата
на самотата си
но тялото й
е вечно

 

***

искаш ли
да превърнем мечтата
в чудовище
за да може
когато се сбъдне
веднага да си разменят
местата

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.