Графити
Тази нощ
някой
се е промъкнал
в сърцето ми
и го е нарисувал
с графити.
Мен и теб
във
райската
градина.
Ябълката
е все още
там.
И само
небето
знае
какво
ще се
случи.
Отмъщение
Очите ми –
зрели
черници
откъсни
да
оцветят
тишината
в тебе.
Ден и нощ
по света
да те гонят
докато
накрая
ми ги
върнеш
прогледнали.
Смисъл
Ти си моето
летище.
Светиш в мрака.
Тук посрещам
и изпращам
всички мои
желания.
Пространство
Отвъд теб
е само
сянката
на вечността.
Смърт
Мене ме
няма.
Във теб.
Снежинки
Дългият път
на снежинките –
от небето до земята.
Как само коронясват
в края шипките принцеси.
Дългият път на думите –
от теб до мен.
Натрупват пред прага ми
пластове диамантено небе.
За теб
Бих ти
дала
даже сянката си.
Да я зазидаш
в основата
на чешмата.
Там при
белите череши.
Така ще
бъда
завинаги
твоята
вода.
И напролет
вятърът
ще навява
цветовете
в мен –
бледорозови,
почти
прозрачни.
И аз ще се
стичам в
теб
като
спасение.
Туптене
През
милионите
вечности
ще те настигна.
Забравих да
ти кажа нещо
много важно:
извивките
в сърцето ми
са те запаметили.
Всяко туптене
е повторение
на теб
във мен.
И заедно,
само
заедно
можем
да летим.
Аз в твоето небе.
И ти в моето небе.
Предложение
Обича ме.
Не ме обича.
В сърцето
на маргаритката
видя образа на
майка си.
И се затича
по равния
селски път.
И го видя в
далечината.
Стои пред
къщата
и маха.
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016