***
Разболяхме света
от тежка шизофрения,
в невменяемостта му
сме огледални отражения
на онези,
които сме създадени
да бъдем.
***
Първата крачка
към теб
е последната,
с която стигам
до себе си.
***
Противоречията
във вселената
на Бог
са чернова
преди да се родя.
***
Кървя
заради ръбовете ти,
създавам си цветна вселена.
***
Телефонът
ще помълчи
с разстоянието ни,
по-дълго е
от между двете слушалки.
***
Парадокс сме
от влюбени антоними.
Вселената
не е раждала
по-голяма загадка.
***
Не бягай.
Любовта не гони,
но липсата й чака.
И хапе.
Обич
Дори, когато съм
свита
до точица,
виждаш в мен
величие
без предели.
***
Галя ти мрака,
гушва се в мен
послушно
и мърка като котка,
не ме е страх
от нокти и белези,
любовта ги прави
красиво
красиви.
***
Ти си мое огледало,
аз – твое:
никой никого
не вижда истински,
само изкривени отражения.
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016