***
да те обичам е като
да запаля цигара и да я пуша наобратно
***
забождам те с кламер към себе си
но сутрешния вятър е по-силен от реалността
май трябва да пробвам с телбод
***
заведи ме на театър
където и най-добрата пиеса
ще завижда на изкуството
което създават устните ти върху моите
***
Напий ме
нарисувай ме
по гърлата на
бутилките
които мислено
пия с теб
тази вечер
за да ти кажа
истината
за липсата ти
скрита в мен
***
душата си скрих
в стрелките
на часовниците ти,
защото както казваш
времето е сила,
която проклинаме често,
а аз нямам нищо против
да проклинаш мен,
когато бързам с времето,
а ти закъсняваш.
***
не ми казвай какво да правя
ще ти направя напук
ще те искам двойно
ще валя
ще те създавам
не ми казвай какво да говоря
ще мълча тройно
само ще дишам
и ще е достатъчно
да те боли
***
може би
в някой друг живот
ще изпреварим времето
***
Ако алкохолът можеше да запали разстоянието помежду ни
щях да стана алкохоличка.
***
бих обичала егоизма, от който сърцето ти се храни
бих обичала червивото в душата ти
бих обичала ада на живота ти
бих чувствала мислите ти
бих дишала самотата ти
бих се превърнала в тъмнината, в която живееш
бих станала маска, която да носиш в понеделник вечер
бих изиграла ролите на игрите ти
бих избрала да те обичам
въпреки теб
и въпреки навика ти да ме убиваш
***
имам синини по сърцето
от ударите на твоето
списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016