Вие виждали ли сте Хляб? Що за въпрос, ще ми кажете. Та кое ли дете не знае. Децата знаят, понеже не знаят понятието – хляб, а само неговата функция да засища. Вашата представа за хляба не е моята. Вашата представа за хляба е пълнозърнест хляб, хляб диетичен – моята – онзи хляб, който купувах рано изпечен в нощите, ръчният хляб, който мирише на нещо отдавна отминало и толкова вечно. Така е и с поезията, тази, която харесвам. Която е добра за мене – за моите представи, сетива и разбирания. Не ми е нужно да знам понятието, за да харесвам. Останалото е лицемерие. Не мога да ям от вашия хляб – не ми харесва. Защо искате от него да ям? От моя не ви насилвам. Защо определяте кое е доброто за мен? Защо отхвърляте моя хляб – не ви задължавам да ядете от него. Думите за символа не са символът. Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината. Той анемонии е виждал повече на картина. Но как ще усети този от планината онази мъка на човека от морето, когато „очите се затварят сред морски анемонии“*. Ще поиска ли, когато не е в Любов?
Не съм виждал Любов – знам, че засища.
* Г.Сеферис
Това което е моя болка не е нито твоя радост нито усещаш моята болка но мислие могад от мен да отидат при теб когато си готов да ги възприемеш и осмислиш!!!Тъй както се диша аз просто си пиша всичко при мене е поезия!!!!
„Поезията е видима и чуваема за особената (и винаги индивидуална) сетивност, тя никога не е за всички и всеки. Нейните „средства“ са асоциативността и съпреживяването, тя е чужда на понятийността и дефинирането. Необходим е (сходен) личен опит, по-скоро духовен път, който да отведе съ-преживяващия читател до (поне) най-външния концентричен кръг на „хвърления“ от поета „камък“ в езерото от алюзии.Разбира се всичко това трябва да бъде „в любов“, т.е. необходима е първична (поне) добронамереност, искрено желание за разбиране. Смелостта на поета е именно някъде там – отсъствито на страх от неразбиране, несъобразяването с „аудиторията“, тъй като абсолютна „аудитория“ няма. Може да се пише и може да се чува само и единствено „в любов“. “
Георги Милев