нова социална поезия
черните мисли
черните мисли
обикновено са на хартия
не и днес
днес са върху плът
в нощ като тази
в дни като този
* * *
да пишеш добре
е лесно –
искат се
деветдесет процента
самоубийство
и десет процента
талант
***
всеки поет
има нещо за казване
и то е че
не му стиска
не му стиска
да усеща
да копнее
да прелюбодейства
да желае
да бъде сам
***
една сутрин
докато си миех зъбите
срещнах бог
той ме поздрави
не се усмихнах
закъснявах
помоли ме
да спра да го сънувам
да му оставя
поне малко време
съгласих се
оттогава не спя
***
когато
мвр и господ
са в една смяна
вечер
градът е красив
телата гаснат
изоставени
с теб
под земята
слушаме сърцето –
нека станем
свое подобие
***
по невидимите етажи
на лудниците
чаршафите
не се сменят никога
не
поради липса на хигиена –
просто въпрос на вкус
***
със сините пантофки
на болната реалност
обичам да рисувам
големи дъги
с формата на черепи
след това
с млечните си зъби
пробивам
изкуствения ти
свят
завъртам
жълтите си очи
а ти
ме наричаш
трагедия
аз
когато съм грях
се чувствам жив
когато съм бог
търся любов
когато съм спомен
крия хора на тавана
когато се усмихвам
сънят се повтаря
когато съм човек
съм винаги мъртъв
любовта е
черни слънчеви очила
порнография от осемдесетте
натрупана в мазето
тежка като прах осъмва
с размазано червило
тя е кифла
паднала на пода
стих написан
от смъртта
краят е
там където
всичко е заровено
надълбоко
без препинателни знаци
без помия
защото краят е красив
той е себе си
и ни познава
знае че ни е страх
* * *
справедливост няма
бог убива
само от любов