няма живот след любовта
никой не се е върнал оттам
за да разкаже
доживотен затвор
ще те убия в себе си
и ще те излежа
на различни места
с различни хора
***
всеки стих
е сбогуване с поезията
отдалечаване от думите
мълчание
***
хората са
поети без поезия
живеят без живот
умират без смърт
обичат без любов
невъзможната любов
знаеш че пътя към леглото ми
минава през поезията
а към сърцето ми –
през смъртта
и винаги избираш живота
всяка сутрин светът е отново на своето място
винаги когато
минавам покрай надписа
люлин мрази мвр
се успокоявам
за природата на нещата
смърт в люлин
в тази стая започва тишината
а когато отворя прозореца никой не скача
(свършват педерастите
свършват наркотиците)
кой ще ме избави от тялото на тази смърт
и ще ми даде твоето
***
поезията е болест
предавана по полов път
не се умира
но и не се живее дълго
а лекарствата са безплатни
не искам
да те чукам
докато смъртта ни раздели
не искам
да оставям белези
по душата и тялото ти
не искам
да те връзвам
и да те бия
не искам
да те душа
докато си с белезници
не искам
да свършвам
дълбоко в гърлото ти
нито на лицето ти
не искам
да пикаеш върху мен
нито да сереш в устата ми
не искам
да не се къпеш няколко дни
преди да свърша
на потните ти стъпала
не искам да стискам зърната ти
докато ръката ми прониква
дълбоко в тебе
не искам
да стигам през джи точката
до сърцето ти
не искам
да кървиш
нито да плачеш
от болка и удоволствие
искам
да погледна в очите ти
и да видя смъртта си
прайд
ако имах дъщеря
щях да я кръстя
калин терзийски
щеше да стане
хетеросексуална
православна
алкохоличка
сутрин щяхме да ходим на църква
после цял ден да пием
и пишем поезия
нощем щеше да е наше
царството небесно
лайфстайл
ремарк преписва
от августин
пайнер преписва
от августин
господинов преписва
от августин
аз преписвам от господ