Аз, Владимир Сабоурин, роден от майка българка от македонски произход и
баща кубинец от френски произход, декларирам, че
мразя българския дом, началото и края на всички злини, майка на насилието,
властта, отчаянието
мразя майка си, която намери, избра, изплащаше този дом
мразя баща си, който остаря в него
мразя смъдящата сладка рана Македония
мразя неоколониалната позорна франкофония.
Мразя притежаващите собствен дом, собствениците на недвижими имоти.
Мразя обитаващите Оборище.
Мразя умиращите у дома.
Горко им.
Блажени живеещите под наем.
Блажени живеещите по общежития.
Блажен незримо, неведомо, непостижимо пребиваващия сред нас в последната
Надежда.
Блажени умиращите по болници.
Блажени умиращите в старчески домове.
Блажени направените на препарати.
Защото тяхно е царството небесно, небето над София.
Жестоко стихотворение!!!БРАВО!!!
Благодаря, Руже!