Олга Седакова – Из „Китайското пътешествие“

Странно пътешествие

Така и пътувахме с теб: дали в съ́лзи, дали наранени от белия свят.
Аз се огледах наоколо и видях
че душата ти от болка изтрива зрението –
зло огледало, криво, научи те да не обичаш мен.

Тогава разбрах с кого ми е писано да преживея.
Скъпи мой, последен и първи, невиждан, напрежение
между желание и ужас, са̀мо движение
до смърт, обект на смъртта без да я иска, и смъртен, търсейки продължение
в това лице – търпеливо като растение.

Сърце от сърцата, погубващо себе си и влюбените в спасението.

Ние пропътувахме полята и се отразявахме взаимно,
лист от листата летяхме и кръгът се измъкваше от кръга.
Или срещата си струваше райската градина,
където ти не ме виждаш, но ще видиш как изглеждат листата,
как сълзите горят
и самото естество ще се закълне
че то е зрение и ще ти върне зрението.

Влакът се носи
и стене душата от обвивката,
разкъсваща живия, както варварския, птичи,
страстен език от разумното слово е умъртвен…
Ти вече не си среща, не си избухване в цветния кръг.

Ще пътувам и ще мисля в пустота предсърдна,
пътувам и пътувам, и плача за вечната смърт …

Из „Китайското пътешествие“

1.
И ме удиви:
как спокойни са водите,
как познато е небето
как се носи бавно джонка между каменните брегове.
Роден край! сърцето ми извика под косите на върбите:
да, такива са върбите и в Китай,
овалните си форми мият с голямо удоволствие,
тъй както ние щедрост проявяваме
едва във гроба.

2
Езерцето говори:
ако имах ръце и глас
как бих те обичал, как бих те мечтал!
Хората, знаеш ли, винаги алчни, винаги болни
късат чуждите дрехи
да си направят превръзки.
Нищо не ми е нужно:
освен нежност – за оздравяване.
На коленете ти бих се отпуснал гальовно
като домашно животно
и бих се спуснал отгоре –
глас от небето.

8
Покриви с повдигнати краища
като изненадани вежди:
Ти какво? наистина ли? от сърце се радваш!
Тераси, от тях вечно
се вижда всичко приятно да види човек:
сухи брегове, сребърни реки жълтеникави,
храсти с неравномерно писмо – любовна бележка,
двама минувачи ниско се
покланят един на друг на понтонния мост
и лястовица като в чаена лъжичка
носи височината:
сърдечни капки, лечебни настойки.
В Китай обаче никой не боледува:
небето умее
навреме да бодне
дълга игла.

10
Страхотен художник е който не дължи никому,
освен дългът му към танцуващата четка:
и четката му прониква в сърцето на гората,
в щастието на листата,
с един замах, една нежност,
възхищение, смутен, сам
той прониква в самото безсмъртие –
и безсмъртието си играе с него.
Но този, дето Духът го напусна,
Лъчът се отклони,
и десет пъти затъва в калта,
и днес търси чистия ключ,
изпаднал от ръката на чудото, но няма да каже:
чудеса опустяли! –
пред него с уважение
небесата се покланят.

11
С нежност и дълбочина –
защото само нежността е дълбока
само дълбочината е нежна –
в хиляди лица ще позная
кой я видя
в каменните вещи, крехка като стъкло,
нежната дълбочина и дълбоката нежност.
Така се запалва
топлия светлик на запад,
фенерът, капан за молци.
Да поговорим още
за нашата светлина
слънцето на нежността и дълбочината,
слънцето напускащо земята,
първо и последно слънце.

13
Нима и ние като всички,
както всички
ще се разделим?
Едно-две неща разбрали
за страстта по-бърза от края,
едно-две неща разбрали
за света по-малък от грош –
нека го вземат, комуто е нужен –
знаещите, че е мида – без бисер
нито е клечка кибрит, свещица, факла,
а само огън за възхищение,
знаещите откъде идва
звукът и блясъкът, –
ще се разделим ли като прости, невежи?
Не по-малко от върба
израства край водата,
не по-малко от вода
като магнит преследва звездата,
а и пияният Ли Бо, е вгледан
в жълтото като луна вино
и как камъкът на дъното потъва,
и че обичащите трябва да са заедно –
ще се разделим ли, като прости груби търговци?

14.
Флейта отговаря на флейтата,
не е от кост, не и дървена,
а тази, която държи планините
в своите пещери и пукнатини,
струни отговарят на същите струни
и думи отговарят на думите.
И Вечерницата лети нависоко,
отговаря на моите сърдечни молби:
Ти ще засенчиш хиляди звезди,
Вечернице,
хиляди молби
ще изгорят сърцето ми,
безброй молби за едно и също:
Събуди се!
Виж ме, вдъхновени приятелю,
виж как нощта искри …

15
По белия път, към студения звезден облак,
казват, са заминали – и ние ще си тръгнем някога:
от камък на камък, прецеждайки водата,
от планета на планета, разделени,
като пеещия глас , от нота на нота.
Там всички, казват, ще се срещат на избелелия млечен път.
Колко пъти – да се покая – до забранения праг
сърцето туптеше, колко пъти е туптяло то
обещавайки обич на непознат:
Никой няма да ме търси, няма да заплаче,
няма да прошепне: остани! …
О, не от земна скръб така прекрасно е
зад земната врата.
А може би не искам, да нося грях не искам,
защото време е да тръгвам
моля опрощение.
Защото никой няма
без този хляб в сияние да живее.
Да идем там
където всичко ще е състрадание.

16.
Ти знаеш, така те обичам
че ако дойде часът
далеч от теб да ме отведе
и тогава дори няма да ме отнеме:
сякаш можеш да забравиш огъня?
сякаш можеш да забравиш
щастието, което иска да живее
а тъгата – не?
Ти знаеш, аз така те обичам,
че не мога да те отделя от
въздишка-вятър, трепет-клони, живот-дъжд,
пътека тънка като свещ,
а непознатият мрак мърмори,
че умът е като кибрит запален
и ще подпали пеперудите, ще съхнат
с нещастно почукване по стъклото.

17
Ако посмеем да стъпим там където
не знаем какво ни очаква,
върху празен кораб за вдъхновение,
върху зле завързан сал,
върху люспесто крило или лодка без гребци,
представяйки си най-добрия
и най-лошия край
без да търсим нищо вътре:
в замяна там на всеки
ще подхвърлят кости за гадаене от Книга на промените.
Кой е измислил пустинната вода? Кой отвори
войната горе?
Кой заповяда да отглеждат градини
от огнени зърна?
Както славея, по-добре е да умре
ако не пее също и поетът
ако не пише върху коприната на времето
тъй както цял един народ не може.
Когато кипиш в своето
Вдъхновение, когато
между земята и душата расте
твоя вода, –
ако знаеше смъртоносния вихър,
и ти, празна повърхност, ако знаеш
как искам да моля за прошка и краката си да целувам.

Превод от руски Илеана Стоянова

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X