Марко Видал – Стихотворения за една привилегирована колежка която за разлика от останалите е на трудов договор

Хубен Черкелов, 2 Долара от Нова Зеландия, Дарт Вейдър, 2017

 

 

Стихотворения за една привилегирована колежка която за разлика от останалите е на трудов договор

На всички работници подкрепящи капиталистическия произвол

I

Надменно пристигаш на работното си местó
Ти нали си на трудов и може да наричаш
Така мястото където служиш
Да го наричаш или да го наречеш? Свършен или несвършен вид
На глагола?
Кажи ми моля те професорке моя
Кажи ми моля те кой вид на глагола да използвам
Нали съм глупаво момче

II

Надменно напускаш работното си местó един час
По-рано нали не обядваш нали не ядеш
Работлива си работохоличка си все заета все
Отдаваща се на другите все неотлагаща задачите си те винаги
Са най-важното без значение дали останалите имаме или не
Работа да вършим

III

Марко знаеш ли какво означава надменен? Хиляди
Синоними мога да ти дам нали съм всезнаеща но
По-добре да ти кажа испанската дума нали си
Глупаво момче

IV

Надменно вдигаш телефона Надменно отговаряш на въпросите ми
Надменно ме придружаваш до миграция Надменно ми напомняш
Че нямам трудово правооотношение Надменно ми съобщаваш че
Ще ми повишат хонорара Надменно ме информираш че възнаграждението ми е прекалено
Високо за бг стандарт макар твоята испанска заплата на обуржоазен държавен чиновник
Да е три пъти по-голяма от моята
Все надута все надменна все високомерена все парадирираща с онази
Кисела физиономия и тази чорлава коса на
Незадоволена но наскоро ебана
Кучка

V

Надменно ме викаш да се кача в твоя кабинет с касичката
Надменно ме каниш да вляза в него Добродетелно влизам
И сядам срещу теб Ти не ме поглеждаш в лице
Нали си заета все заета все ангажирана с работа
Надменно ми разваляш касичката Надменно преброяваш банкнотите
Надменно ме молиш да ги преброя и аз
Надменно затваряш касичката Надменно ме молиш да напусна
Кабинета Ти Надменно задраскваш в тефтерчетото току-що
Свършената работа Добродетелно излизам от кабинета Ти

VI

Надменно ми обясняваш че въпреки ясното трудово правооотношение и
Въпреки осем часовия работен ден
Аз нямам право на трудов а на граждански договор
Нали не са обявили обществен конКУРс за работа
Нали ти си по-добра най-добра за това ти си на трудов
За това ти имаш право на щатна заплата
А пък останалите не

VII

Винаги само ти решаваш кога започва и кога приключва разговорът
Нали ти си на по-висока позиция Нали си на трудов
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си на трудов си
Ти

Заслужила си си го нали си по-добра най-добра

VIII

Ти имаш собствена тоалетна на етажа
Тоалетна където само влизаш ти и
Чистачката от малцинствата Онази същата дето веднъж те помоли
Да и направиш ксерокопие на личната карта и ти любезно й съобщи
Че на същата улица има копирен център където може да й направят тази услуга
За пет стотинки обаче после се замисляш и си викаш айде да й направя услугата
На жената тя нали е добричка макар че е циганка Ето ти ксерокопието
За нищо

IX

Ти имаш собствена тоалетна на етажа
Заключена тоалетна където само влизаш Tи Няма значение
Че остава само една тоалетна да използват всички останали на етажа
Няма значение важното е че госпожица като теб може да сложи
Гъза си и рошавата си путка върху тоалетна чиния която
Оная мърлява циганка чисти само и изключително за Теб
Ти нали пикаеш парфюм

X

Чудничка работа свършихме!

 

Отворено писмо от Атанаска Тушева до една незадоволена лелка

Аре фащай пътя за магистралата
Че само за там ставаш…

Атанаска Тушева
От Павликени

Знаеш ли какво означава ЕТТ?
Това е испанското съкращение за
Empresa de Trabajo Temporal
На български се нарича
Агенция за временна заетост
Тази агенция е посредник С тях ще подписваш гражданския договор
Така ние като институция избягваме каквато и да е отговорност
Спрямо теб като работник Нали не си работник Работник не си ти
Макар да седиш осем часа на ден на това място и да имаш уж служебен компютър
Така нема да можеш да ни съдиш нали работиш в бг за неква умрела фирма
И на договора ти дори пише че си рецепционист макар да вършиш същата работа на
Auxiliar administrativo като останалите
Тези другите дето се водят на испански трудов договор

Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша
Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаща Испания им плаша

Ама чакай бе момче аз не съм auxiliar administrativo аз съм oficial administrativo
Това е по-висока позиция някак по-официално е по-official ако знаеш английски
Аз съм голяма работа Мен Испания ми плаща

Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща
Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща Испания ми плаща

Aз понеже съм минала concurso de oposición дори ходих на некви изпити и явно добре
Съм се представила щом са ме взели мене а не тебе
Някак ги минáх после отидох на интервю и ме взеха докато Ти бедно момче на никакво
Интервю не си ходил за тва немаш право на щатна заплата нито на постоянен договор
Заради това Ти бедно момче не се водиш auxiliar administrativo
Заради това Ти не си от тази привилегирована класа
Дето сме ние щатните служители на испански договор
Ние сме los de plantilla
Знаеш какво означава това нали?

Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla
Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla Ние сме de plantilla

De plantilla сме ние… А ти, бедно момче, никой не си!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – Истории около разкриването на един провинциален педал

Свилен Стефанов, Прасетата обичат диалектиката, м.б., пл.,  95/210 см, 2018

 

 

I
В болничната стая дядо ми прекара последните си дни свързан
За апарата за изкуствено дишане
Баща ми отиде да го види и в стаята бяха баба ми
И един мой чичо
Първото нещо което чичо ми каза на баща ми беше
Вeрно ли е че синът ти е педерас
Баща ми вика не е педерас гей е
А бе стига глупости той има ли пари богат ли е вика чичо ми
Как да има пари щом е първокурсник в университета отговори баща ми
Значи синът ти е
Пълен педерас

II
Когато бях на седемнайсет майка ми реши че е добър момент
Да сподели тайната ми с цялото семейство
Каза първо на баба която се оказа супер разбрана
Баба ми вика дъще страшно е синът ти да бъде наркоман
Или крадец
Или дилър
Или изнасилвач
Не се карай с него моля те моля те дъще това не е страшно
Това е просто любов
По-нататък дойде реда на останалите в семейството
Когато разбра един мой вуйчо той вика
Какво нещастие за семейството как може така
Само като си представя двама мъже в леглото и ми се повръща
Майка ми замълча
Баба ми замълча
Вуйчо ми си тръгна засрамен и понеже е истински мъж и нали
Истинските мъже не може да се извиняват и да признават която и да е
Грешна постъпка

Три години по-късно вуйчо ми бе осъден за трафик на кокаин
Лежа три години в затвора

Другият ми вуйчо не можа да се изкаже и да изрази мнението си по темата
Той почина преди да съм се родил от свръхдоза
Кокаин

III
Бях единайсти клас в час по физическо
Госпожата ни накара да тичаме из квартала и да следим неква карта
Оформихме групи
Аз попаднах в група заедно с готините батки
Виках си а бе сега кво ще правя с тия мачовци…
Тичахме спирахме почнахме да си говорим
Единият батка ми вика а бе марко може ли да те питам нещо
Да разбира се отговорих
Имаш ли си прятелка
Нямам приятелка но имам приятел
Неудобно мълчание пълна тишина
Минута по-късно другият батка наруши мълчанието вика ми
Може ли да те питам и аз нещо
Да отоговорих в очакване на тъпия въпрос дали съм мъжа или жената
Във връзката
Родителите ти знаят ли
Да отговорих
И как го приеха
Добре викам
Много се радвам бате отговори усмихнато батката
След което ме потупа одобрително по рамото
И продължихме да тичаме
Из работническия провинциален квартал
С карта в ръка

IV
Едно описателно стихотворение за андалусийската действителност

Не съдете и няма да бъдете съдени

Петък следобед
Часовете свършват и всички тръгваме от училище към домовете си
С една съученичка сме съседи и тръгваме заедно
Тя е голяма католичка и консервативно настроено момиче но тва мен не ме касае
Нали педалите сме широко скроени и толерантни хора
Кармен е горда католичка Вратът й надменно демонстрира броеницата
На андалусийска дева На кейса на телефона й дори има стикер с образа на въпросната дева
Дори носи дървена гривна с малки икони от тия евтините дето се продават в магазините
За едно евро Кармен е горда андалусийска католичка Парадираща католичка е тя
На кръстовище в южния провинциален испански град идва момента да си кажем чао
Обаче тя се замисля и ми вика чакай бе марко искам да те питам нещо
Дали би искал да се… да се таковаме
Смаян я поглеждам в очите и казвам не гей съм съжалявам след което кротко се усмихвам

Кармен е възмутена католичка и смутено забива поглед в тротоара докато изрича
Пресвета Дево Богородичке След което тържествено се прекръства и елегантно ме заебава

Кармен е запалена и възмутена католичка която много ама много
Я сърби

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X

 

Антонио Оригуела – Да живееш така

Свилен Стефанов, Великата красота и последният от пърформансите, м.б., пл., 90/205 см, 2019

 

Сегашната действителност на всички авиокомпании е,
че няма къде да летим.

Мария Хесус Лопес Солас
Директор на отдел Клиенти и Лоялти на авиокомпания Иберия
(изявление по време на кризата с Ковид19)

 

НЕБЕТО Е бистро и синьо
облаците безоблачно блестят
изглежда все едно са били изпрани
и всичко мирише на чистота.

Птиците пеят по-силно,
гъските са завладели поречията,
патиците се разхождат по бреговете на Гуадалкивир,
дивите прасета скитат по центъра на Барселона,
елените си играят на плажа в Маталасканяс,
бурените стават отново господарите на пътищата.

Само природата може да се чуе,
пулсирането й наводнява всичко,
дори може да усетиш дишането й
като на задоволена любовница.

Май вирусът ни дава тази поука.
Когато всичко се оправи би било хубаво
да признаем най-сетне уязвимостта и крехкостта си,
но също така и нуждата да се чувстваме обичани

и да съхраним всичко това
тъй като това ще е единственото, което ще сме спечелили,
след като мине карантината.

Нека признаем, че настана време да се спрем,
да престанем да произвеждаме всичко онова, което не е необходимо,
да престанем да замърсяваме
и да се отдадем на всичко онова, което толкова ни е липсвало –
допира, прегръдката, присъствието, плътността,
социалната материя на нашия живот.

Смъртоносният вирус иде да ни даде урок
за който не сме били готови
нико сме искали да чуем.

Вирусът, причинен от разрушителния ни начин на живот,
иде да ни върне щетите, които ние причиняваме

на природата и на околните.

Никога не сме били толкова близо до антиутопията.
Никога не сме били толкова близо до утопията.

Идва моментът да изберем.

Превод от испански Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – Стига сте парадирали бе, педераси

Един първи май

Часът е седем сутринта. Първи май. Май би трябвало да съм вкъщи, да си почивам и да отида по-късно на шествието по повод деня на труда заедно с онази смешна тълпа носталгични сталинисти. Или пък не.

В трамвая съм. Момиче разговаря с жена, която прилича на испанка, на правилен испански език, но със силен славянски акцент. Те са достатъчно близо до мен, за да мога да разбера, че разговарят на майчиния ми език, но и достатъчно далече, за да не мога да схвана нито дума от разговора им.

По-близо до мен стои мъж на средна възраст. Типичен български чичка, дето говори много твърдо, с белези по лицето, които показват колко суров е бил животът в България през 90-те. Той говори с друг мъж седнал до него и му казва а бе испанските цигани нямат нищо общо с българските цигани…

Часът е седем и (работният) ден тепърва започва. Първи май е.

01.05.2017
София

Андалусия

Над раменете на 40 мъже една платформа
С огромни свещи златни скъпоценни платове
Фигурката на една дева танцуваща в ритъма
На тътнещите барабани в полумрака
Маршов оркестър възпяващ девствеността й
Вали ли не вали ли това няма значение
Улиците изпълнени вярващите и набожните дебнат
Люлеещото се кандило носено от група хора
Подредени като войници покрити с островърхи качулки
Бръмченето на барабана припева на тромпета и
Тамяна омайват присъстващите застанали отстрани
Благочестиви провинциални педалчета облекли девата
С драгоценни одежди се разчувстват и плачат когато я
Видят да се разхожда покрай тях

Великден е

Стихотворения за едно мексиканско момче

1.

На Борис

Едно набожно педалче
Възпяващо черната дева
Подаващо горделиво гъза си
Едно набожно педалче
Крещи вътре
В мен

2.

На Йордан

Едно набожно мексиканско момче
Надменно показващо броеницата
На черната дева от Гуадалупе
Иска да му духам
Но нещо го притеснява
Отдръпва се
И не си го вади
Обаче го усещам така твърд и искащ вниманието ми
Казвам му
А бе и аз имам една черна дева тука
Между краката ми
Защо не съблечеш нея и я погалиш леко
Сега

3.

На Любомир

Едно набожно мексиканско бяло момче
С поглед прелъстен и очарователен
Безумни тъмни зеници предизвикващи
Директно сваляне на гащите ми
Черната дева на броеницата му ме поглежда
Внимателно в мрака

4.

На Даниел

Едно набожно мексиканско бяло очарователно момче
С кур зовящ всички ненабожни педалчета
Да приемат християнството вътре в себе си
И да бъдат ебани дълго през нощта докато
Се молят на черната дева и изпросват кур
Да бъде до тях

Стига сте парадирали бе, педераси

Писна ми да чувам хора да се оплакват
че гейовете парадирали.
Нима останалите не парадират?
Батките парадират
с маймунските си физиономии и
бръснатите си глави.
Наглите мутри парадират с
нахалството си.
Олигофрените парадират с
лудостта си.
Кифлите парадират
със силиконови цици
устни скъпи рокли.
Сърдитите лелки от държавната администрация
парадират с
грубата си и кисела физиономия.
ПатрЕотите и те парадират
докато размахват българското знаме
в името на омразата.

В ерата на джендър манията и на глобалното оглупяване се оказва,
че най-големия проблем на България бил
че има прекалено много педали
и на всичкото отгоре парадират с гордостта си.

Нека всеки парадира с гордостта да бъде
себе си.

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X

Ициар Мингес Арнаис – Платон

Камен Старчев, Wastewater treatment plants 9, 110×165

 

 

Временни модни увлечения

Колко зле стоят някои хора
те са като онези дрешки
които разстилаш на леглото
когато решиш
да направиш почистване

Не можеш да повярваш
поглеждаш ги
и си викаш:

Как можах да нося това?

 

Съвет

Никога не препрочитай дневника си
нито писмата, които ти изпратиха
нито имейлите, които получи

това е все едно да присъстваш
на собственото си погребение
и да провериш, че никой не е дошъл

 

Платон

Аристотел от Атина
също така известен като Платон
онзи с широкия гръб

написал алегорията за пещерата
за да обясни невежеството
в нея, оковани мъже
виждали само сенки

двадесет века по-късно
създадоха
моловете

 

Превод от испански Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X

 

Хосе Игнасио Бесга Суасола – Животът се отдръпва

Камен Старчев, Wastewater treatment plants 8, 110×165

 

 

Обърканата мечта на дюните

Дюните на това безпризорно крайбрежие
танцуват в ритъма
на борсовия индекс.

Отдавна вятърът
не решава пътя им
не се разпростират вече
дори не поглеждат отвъд
сегашното.

Те само се трупат срещу зидовете,
които изведнъж се издигнаха,
избутани от погрешния копнеж
да се продължава напред.
Докато не изчезнат разкъсани
от Земята
заради хапката
на багера.

 

Животът се отдръпва

Разголените гори
треперят в студа
на всички бъдещи нощи

Безнадеждността зее
над ораната почва
разцепена от неочаквания
удар
на липсващите листа
и сенки.

Животът се отдръпва
малко по малко
докато последните подслони
пропадат
очите – забулени,
внезапно изненадани
докато в далечината на неоновите
свечерявания
се планира следващата
опустошителна фаза.

Превод от испански Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – Сред панелите беше той

Камен Старчев, Без звук, сн. Ваня Вълкова

 

 

Честита Баба Марта

В едно испанско градче на жп гара
сред чакащите пътници
жена говореше на български по телефона.

Приближих се до нея и стоях
докато чакахме влака да дойде.
Аз исках да я слушам още
но разговорът приключи.

Влакът пристигна и се качихме.
Седнахме близо но
тя гледаше през прозореца
разсеяно в далечината на испанските ниви

Тогава си сложих една мартеничка
на дясната китка и се опитах
да привлека нейното внимание

Жената стана. Не видя мартеничката.
Нищо не ми каза. Дори не забеляза
присъствието ми

На следващата спирка тя слезе
и аз си махнах мартеничката.

Майорка, 2-ри март 2018 г.

 

сред панелите беше той

на всички търсещи топлина
на любомир

в един дъждовен януарски ден
дълго се катерих по овча купел II
между несанирани соц-блокове
той ме посрещна и вежливо
ми подаде ръка
упъти ме към тях
той ме водеше по една
малка стръмна пътечка

панелите в които
вперих погледа си
едва се забелязваха
те – покрити със зимна мъгла
изчезваха в дъжда

уличката – без паваж
без осветление
към края на уличката
една бедна колибка
лъсваше в тъмнината

когато влязохме в къщата
той направо се съблече
извади си го и ми вика
айде
аз се съблякох също
обаче, след двуминутно лизане
той ме помоли да отида до тоалетна
да си изплакна хуя
защото само ако си го измия
тогава ще ми духа той
когато излязох от тоалетната
той беше облечен – а аз бях гол
тогава ми поискá 60 лева
ескорт бил
почнахме да се караме
щял да ме пребие
щял да ме ограби
казах му, абе брат, споко
щи дам двайсе лева, повече немам
той за мое учудване се съгласи
тогава порових по джобовете си
двайсетте лева ги немаше

той беше готов да се бием
и държеше на 60те лева
каза ми айде до банкомата
казах му немам карта
как така немаш бе
оставих си я в нас
тогава съзрях
разбойническата му
физиономия
готова за бой

най-сетне ме пусна
аз излязох почти гол
с обувки необути
и в тъмнината на калната улица
се затичах
със свито сърце
по неподслонените
живи пространства
между дивите
софийски блокове

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X

 

Пол Беатрис Пресиадо – Кой защитава куиър детето?

Вероника Цекова, CDoupbles, забРАНЯВАМ, проект „копЧЕТАТа“, Пловдив, 2017

 

Изразените в публикацията тези и позиции са на техните автори.
Сп. Нова социална поезия не поема отговорност за коректността им (бел. ред.).

 

Въпреки определящото им значение за човешкия опит, рядко разглеждаме политически въпроси през категории като социален пол и сексуалност. Често чуваме и отляво, и отдясно, че други въпроси са по-важни, че се занимаваме с „незначителни“ неща, че сме „снежинки“, които спорят за думички… В същото време в публичното пространство биват пренебрегвани „половите“ характеристики на различни социални и трудови мобилизации, от майките на деца с увреждания до медицинските сестри. Не само се проваляме в изграждането на смели заявки за женско и куиър освобождение; много често не успяваме дори да посочим огромните полови неравенства в ежедневието.

От другата страна на барикадата крайнодесните отдавна считат въпросите на пола и сексуалността за централни. Противоположно на еманципаторския дух, те залагат на тоталитаризация на репродуктивните права, изразяването на пола, сексуалната ориентация и половата идентичност – чрез подчиняването им на строги, наложени от тях норми, задължителна полова бинарност, контрол над телата на жените и транс хората и пр. Свидетели сме на най-хомофобната изборна кампания в България, в която Прайдът е превърнат в страшилището, което да донесе гласове. Няколко кампании срещу абортите отминаха от началото на годината.

На фона на всичко това продължава да се разразява драмата с довелата до истерия Стратегия за детето. Липсата на истински, честен и конструктивен разговор за статута на детето в съвременното българско общество даде поле на крайни реакционери, които необезпокоявано разпространяваха пропагандата си (и продължават да го правят). Целта: пълен контрол върху децата от страна на родители, които да ги „възпитават“ по начини, които считат за уместни, без обществен контрол, без последици за упражнено насилие, без каквито и да е гаранции за защита на правата, изборите и идентичността на всяко дете. Във връзка със случващото се Ви предлагаме един текст, който, макар и писан в контекста на хомофобски протести във Франция през 2013 г., звучи изключително актуално на фона на развихрящите се ултраконсервативни кампании у нас. Преводът е на Марко Видал, а авторът е Пол Беатрис Пресиадо – трансджендър философ и феминист, който работи с теми, свързани с идентичност, социален пол, сексуалност, биополитика и куиър теория.

Стойо Тетевенски

 

Кой защитава куиър детето?

Пол Беатрис Пресиадо

Противниците на предложеното за изменение на Закона за легализиране на еднополовите бракове, както и за осиновяването и правото на изкуствено оплождане за хомосексуални двойки, излязоха масово на протест във Франция на 13 януари – повече от 600 000 човека са решили да отидат на протест, за да опазят политическo-сексуалната си хегемония. Това беше най-големият outing[1] на хетерократи. Католици, евреи и мюсюлмани – фундаменталисти, уж прогресивни католици, представлявани от Фрижит Баржо[2], десницата, водена от Франсоа Копе, едипичните психотерапевти, социалистите, вярващи в биологичното предопределяне на пола, и голяма част от радикалната левица се съгласиха миналата неделя да превърнат правото на детето да има майка и баща в основен аргумент, който оправдава ограничаването на правата на хомосексуалните.

Последните им публични изяви бяха характеризирани с клеветнически лозунги и с насилие от страна на органите на реда. Не е учудващо това, че защитават привилегиите си с оръжие в ръка. Фактът, който се оказва философски и политически проблематичен, е, че това го правят в името на защитата на детството. Но е недопустимо да карат децата да използват същото това патриархално оръжие, с което те си служат. 

Детето, което Фрижит Баржо иска да защитава, не съществува. Защитниците на детството и на семейството се позовават на политическата фигура на едно дете, което те предварително определят като хетеросексуално и принадлежащо към бинарната полова система. Дете, лишено от енергията на съпротивата и от способността да използва свободно и колективно тялото си, органите си и половите си течности. Детството, което уж претендират да защитават, е пълно с потисничество, терор и смърт.

Фрижит Баржо има предимството, че детето не е считано за субект, способен да се изправи и да се бунтува срещу дискурса на възрастните – детето продължава да бъде считано като субект с тяло, без право да го управлява. Позволете ми да създам ретроспективно „сцена на изричането“[3] и да отговарям като контролираното дете, което някога самият аз бях, и да предложа друга форма на отглеждане на децата, които не са като останалите.

В миналото бях онова дете, което Фрижит Баржо претендира да защитава. И сега аз подтиквам към бунт в името на всички деца, към които се обръща лъжливият ѝ дискурс. Кой защитава правата на различните деца? Правата на момчето, което обича да се облича в розово? На момичето, което мечтае да се ожени за най-добрата си приятелка? На хомосексуалното и транссексуалното дете? И на трансджендър децата? Кой защитава правата на детето да смени социалния си пол (ако то така поиска)? Кой защитава правата на детето да самоопредели биологичния и социалния си пол? Кой защитава правата на детето да израсне в свят без насилие въз основа на биологичния и социалния пол?

Инвазивният дискурс на Фрижит Баржо и на защитниците на „правото на детето да има майка и баща“ скръбно ме връща към начина на изразяване на национал-католицизма[4] от детството ми. Израснах в Испания по времето на Франко и също така израснах в едно хетеросексуално, католическо и дясно семейство. Едно образцово семейство, което най-големите традиционалисти, представлявани от Франсоа Копе, биха могли да издигнат като пример за морална добродетел. Имах родители, които изпълняваха добродетелно функциите си в хетеросексуалния режим на домашно ниво.

В настоящите френски дискурси против гей браковете и правото на хомосексуалните да осиновяват и правото на изкуствено оплождане разпознавам идеите и аргументите на баща ми. В интимността на домашното пространство баща ми прилагаше на практика силогизъм, който се позоваваше на природата и на моралния закон и в крайна сметка оправдаваше изключването, насилието и дори смъртта на хомосексуалните, травеститите и транссексуалните. Обикновено започваше така: „Мъжът трябва да е мъж, жената – жена. Така Бог е пожелал“. Продължаваше и със следното изказване „Естественото е съединението на мъж и жена, затова хомосексуалните са безплодни“. И накрая следваше непреклонното заключение: „Ако детето ми се окаже педераст, ще го убия“. И това дете бях аз.

Детето, което Фрижит Баржо претендира да защитава, е продуктът на едно лукаво педагогическо устройство, мястото, където се прожектират всички призраци, алибито, което позволява на възрастния човек да натурализира нормата. Биополитиката е живораждаща и педофилска. Бъдещето на хетеросексуалната нация е поставено на карта. Детето е биополитическо съоръжение, което позволява на възрастния човек да се нормализира. Джендър полицията наблюдава детските люлки за да превърне всички тела в хетеросексуални деца. Ако не си хетеросексуален, те чака смърт. Нормата наблюдава новородените, изисква женски качества за момичетата и мъжки – за момчетата. Нормата моделира телата и жестовете, докато не моделират допълнителни сексуални органи. Подготвя и индустриализира репродукцията, от училището до Парламента. Детето, което Фрижит Баржо претендира да защитава, е детето на деспотичната машина: миниатюризиран натуралист, провеждащ кампания за смъртта в името на защитата на живота.

Спомням си деня, в който в моето религиозно училище[5] монахинията Пилар ни помоли да нарисуваме семейството си в бъдещето. Тогава бях на седем години. Нарисувах себе си и най-добрата си приятелка. Марта, три деца и няколко котки и кучета. Аз бях проектирала собствената си сексуална утопия, със свободна любов и колективно размножаване, в която животните имат същите права като хората. Няколко дни след това, училището изпрати писмо до моите родители, в което ги съветваха да ме заведат на психиатър, за да разрешим възможно най-скоро един проблем, свързан със сексуалната ми идентичност. Посещението при психиатър беше придружено със силна репресия. От презрението на баща ми и срама и виновността на майка ми. Из училището се разпространи идеята, че съм лесбийка. Протест на традиционализма и на поддръжниците на идеите на Фрижит Баржо ме чакаше всеки ден на излизане. „Гадна и мръсна лесбийка“ ми викаха. „Ще те изнасилваме и ще те научим как да се чукаш добре“. Имах майка и баща, но те не бяха в състояние да ме защитават от репресията, безчестието, изключването и насилието. Това, което майка ми и баща ми защитаваха, не бяха правата ми на „дете“, а сексуалните норми, основани на пол, които самите бяха научили с болка в една социална и образователна система, наказваща всички форми на разногласие със страх, заплашване и дори смърт. Имах майка и баща, но нито един от тях не успя да защити правото ми на самоопределение въз основа на социален и биологичен пол. Аз избягах от тези родители, които Фрижит Баржо би искала за мен, защото от това зависеше оцеляването ми. Тоест, макар че имах родители, идеологията на сексуалното различие и на нормативната хетеросексуалност ме лиши от тях. Баща ми беше сведен до репресивен представител на джендър закона. Майка ми беше лишена от всяка функция, която надминава тази на бременна матка и възпроизводителка на сексуалната норма. Идеологията на Фрижит Баржо (тогава представлявана от национал-католицизмът на Франко) ме лиши от правото да имам майка и баща, които да ме обичат и да ме защитават. Много години, караници и сълзи ни коства да преодолеем това насилие. Когато социалистическото правителство на Сапатеро предложи през 2005 г. закона за узаконяване на гей браковете, моите родители, които до ден днешен продължават да бъдат католици и с десни убеждения, гласуваха за социалистите за първи път в живота си. Не гласуваха така само за да защитят правата ми, а заради правото си да бъдат родители на нехетеросексуално дете. За правото си да бъдат родители на дете, независимо от пола или сексуалната ориентация. Майка ми признава, че тя е убедила баща ми да отиде на протест и след това до урните. Тя ми каза: „И ние имаме право да бъдем твои родители“. 

Да не се заблуждаваме. Протестиращите на 13 януари не защитават правата на детето. Защитават правото си да възпитават децата си в нормата въз основа на социален и биологичен пол като предполагаеми хетеросексуални, като си дават правото да дискриминират всяка форма на разногласие или отклонение. Това, което трябва да защитим, е правото на всяко тяло на самоопределение въз основа на социален и биологичен пол, независимо от възрастта, сексуалните и репродуктивни органи и полови течности. Правото на всяко тяло да не бъде възпитано изключително и само за да се превърне в работническа или репродуктивна сила. Необходимо е да защитим правото на децата да бъдат считани за политически субекти, без да бъдат свеждани единствено до някаква полова, сексуална или расова идентичност. 

Париж, 13 януари 2013 г.

Превод от испански Марко Видал. Всички права на статията са собственост на автора.

 

[1] Изява

[2] Известна френска активистка, която е водила протестите против правата на гейовете да сключват брак.
[3] Букв. пр. от френски – scène d’énonciation. Понятието е въведено от френския лингвист Dominique Maingueneau.
[4] Идеологията на франкизма се нарича и национал-католицизъм. Спазването на стриктните католически правила е причислено от публичните власти към целите на социалния строй, налагани най-вече с помощта на закона.
[5] По време на диктатурата на Франко всички училища били религиозни и било задължително да се учи християнската религия. Учениците трябвало да се молят в началото на всеки час.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X

 

Магдалена Чапаровска – Мъртва птица

Валентина Янчева

 

 

Търсене

Някога:
Хвърляхме хартиени самолетчета
по класните стаи.
дъската и тебеширът ни учеха за света.

днес:
океан на информация ни е хоризонтът.
мореплаватели сме в удобни кошчета.
кабелите са мачти а всяка интернет страница – карта.
днес жадно търсим обещаното богатство – заровено
от незапомнени времена.

малко са онези
с вътрешен и работещ компас.

 

Какво, ако…

Когато един ден
изпратените електронни съобщения
бъдат заменени с черни гарвани
тъмни крила ни биха покрили небето.
Гласни клюнове ни биха глътнали мира;
Разкъсани нокти ни биха грабнали самата светлина.

Когато една нощ
онлайн информациите се превърнат в капки:
бързеи, диви вълни, бесни морета и океани
няма да ни позволят да дочакаме утрото.
Водната стихия би ни потопила сънищата,
точно преди да се събудим.

 

Мъртва птица

В жълтия набъбнал корем
все още се оглежда слънцето
Клюнът е крив
вратът – счупен.

Кой е взел живота на птицата?
Кой е заглушил песента ѝ?
Студеното тяло мълчи.

Возила я сгазват
докато лежи върху прага на бензиностанцията.
Минувачи въртят погледи…
Рой мухи я заобикалят – букет няма.
Асфалтът не е земя,
така че не може да я вземе в обятията си.

Не мога да заспивам,
не искам да сънувам…
В моите мисли пее мъртвата птица.

Превод от македонски Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – Едно мъжко момиче

Валентина Янчева

 

 

Защо пръска кръвта
под тихите чаршафи
в тъмнината
Защо пръска дъждът
по затънтените улици
в полумрака
Защо пръска пикнята ти
когато пикаеш прав
Защо пръска всичко
a пък мене
няма кой
да ме пръска

 

ЕЖЕДНЕВИЕТО МИ МИРИШЕ
на топла и самотна сперма
която бяга из
изпотените чаршафи
търсейки вратата към
щастието.

 

Защо?

Защо духа вятърът
а не духам аз?

 

Семейни срещи IV

Събота вечер. В гей клуб съм. Танцуващото мъжко гого привлича цялото ми внимание. Получавам съобщение на уатсъп. Майка ми ме пита: как си? Какво става с тебе? Мамо в гей клуб съм, отговарям.
И какво? Хареса ли си някой?, попита майка ми.
Еми всъщност да… Падам си по бармана. Но се оказа, че е лесбийка. Една такава мъжкарана, дето прилича на момче. Много е сладка. Млада, с много хубави черти…
И какво от това? Щом ти хареса… Лижи й путето!

На следващият ден получавам ново съобщение от майка ми: какво стана вчера, лиза ли путка за първи път?

 

Едно мъжко момиче
с къса коса
шапка стил рап
широка и отпусната
бяла фланелка
която едва подчертава
циците й
една мъжкарана
от тия дето като ги видя си викам
а бе защо не мога да спя с жени…

Танцувахме техно в един клуб
загледахме се
и в един момент идва към мене
и ми вика
Колко си сладък брат!
Ако бях момче, щях да те свалям!

Прегърнах я
И продължихме да танцуваме.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X