Владимир Сабоурин – Почасови стаи (Поема)

Свилен Стефанов, Проститутки съчувстват на концептуалист, м.б., пл., 20/42 см, 2017

 

 

На София Дачева

 

І
Тук времето тече
Като курва засичаща времето преди
Да започне да се съблича
Като последните минути сънно блаженство
Преди ставането за работа
Като първото утро
След пристигането на море
Като събуждането на обичащ
Като очакването на жена
Опасяваща се че не й идва
Като кобила рухваща на манежа
Като безкрайно инвитро на мечтата
Да имаш дете като минутите
На теста за бременност
Тук времето тече
Като залезния кехлибар
На вечността

ІІ
Ще се видим само веднъж
Всичко ще е регламентирано
До най-дребната подробност
Ще правиш само каквото ти се каже
Ще е трезво утро хората ще бързат
За работа рецепционистът ще е сънен
Аз ще платя стаята ти
Ще си малката отрепка
Правеща го за пари
Любовта ще е забранена.

ІІІ
Любовта ще бъде холандец
Напушването ще бъде разговор
На две души странници
За общата структура
И избрани аспекти
На 120 дни на содом
Ще наблегнем
На душата ти кучката
Не на путката ти
И другите ти дупки
Когато свършиш
Може да ти удара
Една пишка

ІV
Да е ясно
Че няма да си изгуба
Работата заради теб ако
Бях на 16 ок но имам да плащам
Издръжка и искам редовно
Да си купувам дискове с джаз
Така че по-полека
С тва порно вълнува ме
Единствено поезията а
Тя е единствена
И неповторима всеки път
Не серия от обдишвания
Кур в уста
И уста в кур добре де
Дай ги насам
Тиа порнографии
Поезията може всичко

V
Никога вече
Не искам да виждам
Милото ти лице
На мигренозна свещена крава
На чудовището
Наречено любов
И постнатална депресия
Ако се държиш добре
Може след години
Да ти звънна
И да ти определя среща
В най-долнопробната
Почасова стая
С влизането ще получиш шамар
След като си допуша
Пурата ще можеш
Да си ходиш
У дома.


Ебането е джаз
На разсъмване насред
Нощта по пладне
Як усилвател и колони
Купени със застраховката
На колата след тоталната щета
Нека да се оставим
На търкалянето й надолу
По ската в тази стая сме
Двамата след катастрофата
Аз младия шофьор
Ти момичето качило се
На стоп чудещо се
Откъде му е дошло
Не умряхме този път
Време е за свършване

VІІ
Ти си от търговище
Кръстих те търговищката принцеса
Ти беше първата жена
Която ме накара да свърша
В устата й
За да те заобичам
С никого не съм бил
Толкова по детски щастлив
В чистата ебня без глупости
Ебавах ти на общо основание
Търговищката майка що ти
Трябваше да искаш да се жениш
За мен добре че ме напусна
Кучко за сбогом
Ми направи свирка

VІІІ
Ти беше първата ми
Екстериториална любов
Във втори клас бяхме съученици
В съветското средно училище
При посолството на ссср
В нрб влюбих се в теб
Когато се напика в час
И целия клас се смееше
Като стадо свине
В които бяха влезли демоните
Станах отидох до чина ти
С локвата отдолу
Прегърнах те
Без да внимавам
Да не си изцапам
Чисто новите гуменки
Казваше се андрюша
Така и не успях после
Да стана педал
Обичам те завинаги

ІХ
Казва се софия
Като кучката която не ме обича
От кърджали е
Завършила е кърджалийската
Немска гимназия имам слабост
Към момичета от дойче шуле
Тя за мен е не юбер алес
А юбер але
Не бундесрепубликански
А националсоциалистически
Химн на германия обичам я
Като мъдростта и безумието
В едно още не съм я ебал
Ще се видим тоя петък
Във филибето всичко предстои
София откри
Че имам душа на жена
Тя е тази жена.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X