Владимир Сабоурин – Аз, Били Холидей. Автобиографична поема

Хубен Черкелов, 50 Лева, България, 2017

 

 

На Йоанна Златева

 

1
Аз били холидей
Наричана лейди дей съм
Родена във филаделфия
Рожденото ми име е лионор
Припозната за дъщеря от безследно
Изчезнало сервитьорче
Предполагаемия ми баща е
Шестнайсегодишен виртуоз на банджото
Заминал за първата световна война
Във франция майка ми е
Деветнайсегодишна когато ме ражда
Много чистоплътна миньонче проститутка
Първо прекарвам година в поправителното
Хауз ъф гууд шепърд после
На единайсе ме изнасилва съсед
Пращат ме пак в поправителния дом
На четиринайсе ме залавят с майка ми
При нощна полицейска хайка за курви
На петнайсе ставам келнерка в харлем
Пея край масите и се прекръствам
На били аз били холидей пея в тъмния лес
За да покажа че не ме е страх

2
Годината е хилядадеветстотинипедесета
Златното време на америка и нейните автомобили които
Можете да видите до денднешен като подвижни паметници
На културата в хавана на клана кастро задвижвани от мотори
На зилове аз съм на трийсеипет с ослепителночервено
Червило палтото от норки се плъзга от раменете ми дошла
В поправителния дом хауз ъф гууд шепърд стопанисван
От монахините на ордена литъл систърс ъф дъ пуур тук
Попаднах за първи път на девет за неходене на училище после
На единайсе след като навръх коледа ме изнасили съсед сега съм
Тук за копие от кръщелното свидетелство необходимо
За издаване на паспорт за пътуване за европа молят ме
Да изпея нещо пред момичетата аз били холидей
Пея в тъмния лес за да покажа че не плача
Аз бях едно от тях

3
Така живеех тогава
Компанията ми бяха сутеньори и мадам
За една нощ се изкарваха кинтите за които бащите ни
Бачкаха в металургичния комбинат цял месец
Клиентелата бяха бели черните нямаха пари
За курви публични домове почасови стаи афтър ауърс
Три джойнта вървяха по четвърт лефче домашни
Казани за уиски вино от къпини мария и иваната беше
Легална до трийсеиседма понеделник беше почивния ни
Пеех за компанията на плочи без текст първото
Караоке или изобщо без акомпанимент сутеньорите
В лилави двуредни костюми тогава ми излезе име
Че съм мазохистка аз били холидей
Пея в тъмния лес

4
Нищо вече не е същото
Къщата още е на мястото си
Но там вече живеят само бели
Прокараха ток като се нанесоха
Майка ми пращаше от харлем пратки
С дрехи на тринайсе изглеждах като жена
Католически възпитана но католическите църкви
Бяха за белите ходехме на задния вход
С празни бурканчета от мармалад
За светена вода носи щастие при местене
Да напръскаш ъглите в новата стая
Получавахме стари върбови клонки
Останали от цветница сядахме
На последните банки иначе
Църквите на черните бяха протестантски
Но по-често си взимахме джойнт
От магазина на мис лаура
Пушехме и слушахме плочи
За кино нямаше пари сутеньорите
Разнасяха сатенените жартиери на рамо
Белите момчета гледаха през прозорчето
На женската съблекалня след физическо
Ние през ключалките докато чистехме
В бордея повечето клиенти бяха бели
Черните нямаха пари за проститутки
Там плащаха повече отколкото
В еврейските къщи на прат стрийт
Бельото не стигаше обувахме
Изпраните чорапи още влажни бях
Най-младата висока с по-светъл тен
Всичките ми клиенти искаха да им пея
Пеех сякаш ме боли пеех сякаш ми олеква
Сега стоя на гарата на балтимор
Цялата в бяло като за първо причастие
С червен лачен колан и малко златно кръстче
В куфара ми броеницата и молитвеника
Подарени от монахините от систърс ъф дъ пуур
Грижливо сложени между коприненото бельо
Аз били холидей заминавам за харлем
Да пея сякаш ме боли да пея
Сякаш ми олеква

5
Стая без прозорци продрани дивани
Покрай всяка стена стоящи лампи с червени
Сини зелени абажури ниски масички грамофон
В ъгъла срещу вратата роял стейнуей два
Джойнта за лефче богати белчовци танцьорки
Прибиращи с гениталиите банкноти монети
Поставени на ъгъла на масичката имаха ме
За нагла кучка щот отказах така ми излезе
Името лейди дей мистър холидей уилям
Бил спях с бели момичета от хайлайфа
Винаги бях мъжа аз били холидей
Пея в тъмния лес

6
Преди да навърша пет
Линчовете бяха достигнали пика си
Баптистки методистки проповедници
Призоваваха към защита на бялата жена
Бум на продажбите на пощенски картички
Със снимки на линчувани и поучителни стихчета
Да си купиш нова кола да носиш орден за храброст
От първата световна война костваше живота
Попитах автора на стрейндж фрут какво означава
Pastoral той младото еврейско даскалче
Обясни че е иронично по времето на маккарти го
Съдиха като комунист винаги пеех тази песен
Когато нещо не беше наред за да си вдъхна
Кураж аз били холидей пея в тъмния лес

7
Черно пушечно месо да
Работни места и равноправие
На носещите униформа категорично не
Харлем набеден за развъдник
На венерически болести сред белите войници
Аз съм на корицата на лайф синатра идва
Редовно да ме слуша бели джиайс гасят
Фасовете си в палтото ми от норки
Стрейндж фрут любимка на левите
Интелектуалци началото на края аз
Били холидей пея в тъмния лес

8
Бялото момче мислеше
Че съм мазохистка влюбено до уши
Сядаше в средата на стаята след смъртта ми
И слушаше лейди ин сатин бедния шибаняк
Проклинаше псуваше молеше се о боже
Обичам те тъпа патко бело момче кво
Да го праиш все си тананикаше сатин дол
Чуех ли го да изсвири нещо атонално го
Срязвах пич без лайняни атонални акорди
Боядисвах си косата и путката червена
Като засъхнала кръв водка или джин
По-скоро джин когато и да се излюпиш
От леглото краката не се побират подути
В обувките спомняш ли си по време на бунта
В харлем китайчетата пишеха на симпъл
Инглиш на витрините на перачниците си аз
Също цветнокож синеоко копеленце
Ще ме шибаш на оня свят аз били
Холидей пея в тъмния лес

9
Все бях с неподходящи мъже
Неподходящи за творчеството ми мъже
Оня с големия жълт линкълн 31 представящ се
За половин негър половин евреин но приличащ
Всъщност на италиански сводник да имах нужда
Някой от време на време да ме бие да печели
По-малко от мен да е по-малко известен
От мен и затова да трябва от време на време
Да ме бие друго бяха музикантите ми
Когато бях надрусана както обикновено се
Опирах на сцената на басиста не помръдвах
От опората си и пеех те ме привеждаха в ред
Помагаха ми да се обличам аз били холидей
Пея в тъмния лес

10
Надеждата булимично изтънява
Цунами на йо йо ефекта на страха
Всички носят маски тип джоконда
Прости планове зад загадъчна усмивка
Задължителната селфи перспектива отгоре
Не не искам да съм трагичната морбидна
Лейди искам наивната опитна наслада
Пиене субстанции мъже колкото се може
По-дълго не героиня на писател в сянка
Знам най-много продава смъртта аз
Били холидей пея в долината
На смъртната сянка

11
Агентът който ме задържа
Беше чернокож политически коректно
Дори бяхме приятели той оцени
Че не станах негова информантка
Нормалната практика при наркоманите
Знам че имам профил на проституиращ
Парцал но не не сте познали не пеех
Един от мъжете ми беше ухо донасяше
За мен на бюрото за да се отърве
От мен черното ченге оцени
Че не пеех за колегите знам че се
Сдобих с досие във фбр веднага
След първото изпълнение на стрейндж фрут
Почукаха уж е телеграма казах им
Да я бутнат под вратата настояха
Отворих им черньото беше видимо смутен
Помоли ме да не усложнявам нещата
Казах че няма нужда от полицайка
За претърсването съблякох се дибидюс
После се изпиках на отворена врата
Дойде им в повече понечиха да притворят
Но аз отново я бутнах знам че имам профил
На проституиращ парцал но не не сте
Познали аз били холидей пея
В тъмния лес

12
Писмо без адрес на подателя
Без дата написано в някой затвор
От моя пианист няма по-лесно от това
Да свириш за мен просто се ориентираш
По магията на гордостта стиснатите
Юмруци докато пея доспехите на вечерната рокля
Той е сина който никога нямах той се грижеше
За неспасяемата си майка добро момче
Когато всичките ти мъже са сводници е добре
Да имаш такъв син който да ти сервира
Закуската чаша за вода догоре с джин & севън ъп
Закуска за шампиони деди купуваше за нас
Прах на едро наведнъж цяло кило очаквахме
Завръщането му като месията холандец
При безкрайните му отсъствия когато
Вече не издържах се оттеглях за 24 часа
Във ваната с гореща вода на ръба
На поносимото прокламирах че не излизам
Оттам докато не донесе стафчето аз
Не парадирам пея в тъмния лес

13
Идваме от юга там сме чужденци
Свирим и пеем по фериботи тютюневи складове
С висящи от тавана нанизи само белия шофьор
На автобуса може да влиза в ресторанти
За храна да го обслужват на бензиностанции
Не можем да ползваме тоалетна сутрин
Плача в леглото докато се осеферя не само
Поради невъзможността да си набавя материал
Свирим и пеем пред черна публика
На която сме чужди родината е
Тъмен лес в който аз
Били холидей пея

Епилог

В тъмния лес
Ви е страх

Аз пея
В тъмния лес

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Почасови стаи (Поема)

Свилен Стефанов, Проститутки съчувстват на концептуалист, м.б., пл., 20/42 см, 2017

 

 

На София Дачева

 

І
Тук времето тече
Като курва засичаща времето преди
Да започне да се съблича
Като последните минути сънно блаженство
Преди ставането за работа
Като първото утро
След пристигането на море
Като събуждането на обичащ
Като очакването на жена
Опасяваща се че не й идва
Като кобила рухваща на манежа
Като безкрайно инвитро на мечтата
Да имаш дете като минутите
На теста за бременност
Тук времето тече
Като залезния кехлибар
На вечността

ІІ
Ще се видим само веднъж
Всичко ще е регламентирано
До най-дребната подробност
Ще правиш само каквото ти се каже
Ще е трезво утро хората ще бързат
За работа рецепционистът ще е сънен
Аз ще платя стаята ти
Ще си малката отрепка
Правеща го за пари
Любовта ще е забранена.

ІІІ
Любовта ще бъде холандец
Напушването ще бъде разговор
На две души странници
За общата структура
И избрани аспекти
На 120 дни на содом
Ще наблегнем
На душата ти кучката
Не на путката ти
И другите ти дупки
Когато свършиш
Може да ти удара
Една пишка

ІV
Да е ясно
Че няма да си изгуба
Работата заради теб ако
Бях на 16 ок но имам да плащам
Издръжка и искам редовно
Да си купувам дискове с джаз
Така че по-полека
С тва порно вълнува ме
Единствено поезията а
Тя е единствена
И неповторима всеки път
Не серия от обдишвания
Кур в уста
И уста в кур добре де
Дай ги насам
Тиа порнографии
Поезията може всичко

V
Никога вече
Не искам да виждам
Милото ти лице
На мигренозна свещена крава
На чудовището
Наречено любов
И постнатална депресия
Ако се държиш добре
Може след години
Да ти звънна
И да ти определя среща
В най-долнопробната
Почасова стая
С влизането ще получиш шамар
След като си допуша
Пурата ще можеш
Да си ходиш
У дома.


Ебането е джаз
На разсъмване насред
Нощта по пладне
Як усилвател и колони
Купени със застраховката
На колата след тоталната щета
Нека да се оставим
На търкалянето й надолу
По ската в тази стая сме
Двамата след катастрофата
Аз младия шофьор
Ти момичето качило се
На стоп чудещо се
Откъде му е дошло
Не умряхме този път
Време е за свършване

VІІ
Ти си от търговище
Кръстих те търговищката принцеса
Ти беше първата жена
Която ме накара да свърша
В устата й
За да те заобичам
С никого не съм бил
Толкова по детски щастлив
В чистата ебня без глупости
Ебавах ти на общо основание
Търговищката майка що ти
Трябваше да искаш да се жениш
За мен добре че ме напусна
Кучко за сбогом
Ми направи свирка

VІІІ
Ти беше първата ми
Екстериториална любов
Във втори клас бяхме съученици
В съветското средно училище
При посолството на ссср
В нрб влюбих се в теб
Когато се напика в час
И целия клас се смееше
Като стадо свине
В които бяха влезли демоните
Станах отидох до чина ти
С локвата отдолу
Прегърнах те
Без да внимавам
Да не си изцапам
Чисто новите гуменки
Казваше се андрюша
Така и не успях после
Да стана педал
Обичам те завинаги

ІХ
Казва се софия
Като кучката която не ме обича
От кърджали е
Завършила е кърджалийската
Немска гимназия имам слабост
Към момичета от дойче шуле
Тя за мен е не юбер алес
А юбер але
Не бундесрепубликански
А националсоциалистически
Химн на германия обичам я
Като мъдростта и безумието
В едно още не съм я ебал
Ще се видим тоя петък
Във филибето всичко предстои
София откри
Че имам душа на жена
Тя е тази жена.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X