Камелия Щерева, пирография

 

 

Дотегна ми. Всичко е спряло.
Виж колко е тихо, зловещо някак и… бяло.
Сланинката свърших и дъвча нара на своето недоволство.
Излизам. Няма как.

Излизам братлета. Няма как да ме спрете.

Дистанцирано хладен жонглирам с пирони.
Канцонети, пране и безкрайни балкони.
Сто тояги на голо, излишни съвети.
Излизам. Няма как.

Излизам братлета. Няма как да ме спрете.

Ръгаме ли чушките във боба.
Ше я плащаме ли, бате, тая глоба.
Три по три понякога е девет.
Плюс едно надявам се да стане десет.
Милионите хвърчат като милярди,
А листата са смокинови, ебаси.
Маргинал до маргинала се нарежда.
Търсим да намерим, а намирам… прежда.
Мишката понякога е страшна,
Особено, когато е закуска.
Виждам виждаш някаква пречка.
Как’о да бъди? Дракон или мечка?
Виде ли са – кон боб яде ли.
Рогач – рупа ли ряпа.
Нема да играеме на жмичка.
Ей, джибел, джибел, покажи са.

Свалям си маската, за да видиш, че се усмихвам.
Обичай ме нежно и това ще отмине.
Ръцете са чисти, а мислите спуснати.
Излизам. Няма как.

Излизам братлета. Няма как да ме спрете.

Не бой се, вече сме във безопасност.
Прочитам в очите ти радост.
Какво прави кончето в реката?
Спи или е жертва на съдбата.
Без уши останахме момчета.
Стюардеса има ли във самолета.
Заспивам, а не ми се заспива.
Появи се няква странна нужда да ме повиват.
Тоалетно ми е, някак и жалко.
Дай ми само лист и химикалка.
Времената са тежки, а водите мътни.
За риба ли пак бе, Кашчей Безсмъртни?
Здрав дух в здраво тяло,
но като цяло, кво да кажа, освен: чш, ало.
Като пухчета летят шамарите.
Кхъ… Споко бе! Тва е от цигарите.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

2 Comments

Вашият отговор на Беатриче Гунова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.