Борислав Янев, Игра, 115х125см.

 

Любовта
не ти е потен пехливанин
да го сбориш на мегдана
и да му стъпиш на шията

Шапка невидимка е любовта
тука има тука нема е
А фани я ако можеш

Любовта
не ти е верно дворно куче
да го вържеш с верига
да ти пази спокойствието

Горско пиле е любовта
пее пее па млъкне
Та ти пръсне душицата

Любовта
не ти е пълна тенджера
да си напълниш корема
и да му легнеш на сянка

Захарен памук е любовта
лапнеш нещо глътнеш нищо
И все гладен ходиш

Любовта
не ти е бистра водица
да си умиеш краката
в неделя пред черква

Тъмно вино е любовта
още не си го опитал
А все едно си пиян

Любовта
не ти е бакалски тефтерин
да си пишеш и дращиш
вересията

Бела книга е любовта
по нея с бели букви пише

И нищо не се чете

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Comments

comments

3 Comments

  • Йоанна Златева

    Стихотворението всъщност много ясно казва какво е и какво не е, и на какво не иска да прилича. Строежът върху антипример и пример, противообраз и образ, използването на хиазъм и антиметабола имат своя динамика и достатъчно древна история, за да се нуждаят от плавниците на римата. Една рима би могла да бъде и кораб и флота, ако пожелае, но това поезията си го решава сама. Също мисля, че имена на поети, които обичаме, не е хубаво да споменаваме без повод.

  • Лъчезар

    Кристина, Лилия, Михаил и Марина са пропуснали поне последните 30-тина години от съвременната българска поезия. Ханчев според тях въобще не е поет. За световната очевидно не са и чували – това Уолт Уитмън, Лорка, Елиът, Аполинер, абе да не изброявам неизчислимо количество примери… За съжаление това е мизерията на съвременното масово мислене. Примитивизъм и невежество. Не е въпрос на „личен вкус“ и субективно усещане. А стихотворението на Людмил Димитров наистина е чудесно изградено.

  • Ваня Вълкова

    НЕ защитавам СТИХОТВОРЕНИЕТО, дори не го харесвам по причина много по-далечни от тези на изказалите мнения, но ме хвана смях за римите. Все едно гръцката антична поезия да е била в румите на 18 век или японската поезия, според такива хора не е поезия. Драги, поезията не е въздишки под възглавницата и умело редебне на думи като мъниста.
    Ваня

Вашият отговор на Йоанна Златева Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.