*
С тихи крачки,
съвсем ситни
приближавам
до обещание
подритнало ме
до смачкване.

Страх е
да се доверяваш.


С тихи мисли
дори грешни
те допускам
и обещавам
всичко, което
ще стане.

Страх е
да се съмняваш.

 

*
хвърлям многоточия
след думи по пътя си
следи любов
да не те загубя


разчитам знаци
на кръстопътища
стъпвам в любов
да те открия

 

*

Всяка
грешна
стъпка
ме приближава
към отдалечаването
от твоя път
в който
не оставих
верни
следи

….
Всяка
грешна
следа
по моя път
те отдалечава
от приближаването
на стъпките
на сърцето ми
само те знаят
верния път
за твоето

стъпвай
правилно

 

*
пътуването в мен
изгаря всички карти
оставих само жокери
в ръката ти

посоките ги пишеш
върху кожата
където
не откривам
разстояния

прохождащо
ме търсиш и
се учиш
нов шанс са

хиляди
възможности

нов шанс
за поглед
с ясно зрение
към последната
раздадена
карта

 

*
всеки път
има край
в който пак
да намериш
начало

само аз съм
безпътно
безкрайна

пристигаш ли?


на края
по пътя
събирам
сили
за ново начало

сляпо
пристъпвам
в безкрая

виждаш ли ме?

 

*
не ме питай
коя е посоката
питай сърцето си
има ли смелост
за стъпки

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *