Нито дума

Тишината ражда поети.
Мълчанието ги убива.

 

Икар

Закърпѝ крилете
и този път
нека някоя звезда
да огрява полета ти.
Не разбра ли,
че си нощна птица?

 

*
чаках те
пристигна
но не се завърна

 

*
Вина –
богинята
с най-много поклонници.

 

*
сочиш с пръст
изрода в мен
а не виждаш
че си пред огледалото
любовта е сляпа

 

*
отхвърлям
всяко евангелие
според което
ти не си
началото
и краят
на спиралата на живота

 

*
В нито една книга
не е описана
красотата на любовта
така,
както в душата ти.

Автографът ти
е моята кардиограма.

 

*
В твоята уста
поезията ми
е гилотина
за сърцето ми
на олтара
на тихата революция
Любов.
Рецитираш друга.

 

*
голямата любов
умира винаги
от малка смърт

 

Думите ти
не могат да бъдат котва,
нито дом.
Те са един балон,
който трябва да пусна
да литне празен в простора.
Всъщност
празни думи няма,
има празни хора.

 

*
Колко недели
отлетяха леки
като птици,
но не можаха
да отнесат със себе си
тежестта на нетърпението,
с което очаквам
онези думи,
които никога не произнесе.
Сама ги изписвам на стената си –
така ме нараняват по-малко.

 

*
На опашката
за живот
само смъртта
прережда.

 

*
Тишината
татуира само една дума –
името ти.
Тя най-добре знае
как се пише точка
на сърцето.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.