***
болката е кръгла
тъкмо да свърши
и започва
отново

 

***
търся опора
в стая без стени
когато си тръгна от очите си –
нека са отворени
и нека слънцето танцува в тях

 

***
не се целувайте на прага –
поверие
от тези, които
се сбъдват
не за хубаво.

 

***
ментови капки
върху бучка захар
бях добро дете
свивах се в ъгъла
и съзерцавах отсрещния
ъгъл
обичах сестра си
на куклите рисувах очи
нищо, че си имаха
сресвах косите им
насън ходех и летях
добро дете бях
ментови капки
върху бучка захар
за успокоение
че от доброта
малко ме болеше
стомаха

 

***
да убиеш птица
и да убиеш усмивка
е едно и също

 

***
само в едно огледало
съм красива
и само в него
се гледам

 

***
По някакви неписани закони
това парче небе е мое
Защото свети точно над тъгата ми,която
има три сезона :
на предчувствие
на случване
на смирение.

Останалото е вселена
от чужди тъги
и планове.

 

***
да не загубя нещо
го оставям
пред прозорец
да го наглежда слънцето
вместо мен

 

***
покривка за госта,
който никога не дойде
ще сложа

 

***
внимавай, човече
ако душата ти е жадна
за думи мили
отрежи си ушите
извади очите си
и ги постави на нощното си шкафче
те – душите – са деца
все нещо искат
все нещо губят

заключи най-сетне
таз врата

 

***
вървя и разтварям ръце
но аз нямам ръце
летя и въздуха поря
но аз нямам криле
ще ходя
и пясъкът моите стъпки ще помни
но пясъкът
памет няма

 

***
никой не е по-голям от:
хляба
ножа
любовта
кокичето на двора

най-големи
са децата ни
Боже,
колко са пораснали

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *