***
страховете ти
са Освиенцим
за евреите
на любовта ми

 

***
за теб
мога ли
да бъда
друго
освен
въздишката
на майка
която е
загубила
единственото си
дете

 

***
как да се превърна
в икона на светец
бдяща над живота ти
когато греховете ти
подпалват със запалка
ореола над главата ми

 

Самота

еволюирала
форма
на
самодостатъчност

 

***
любовта
скрита
в сърцето ти
е невръстно
момиченце
в скута
на баща
педофил

 

***
не вярвам
в любовта
от пръв
поглед
а в лудостта
настъпваща
след него

 

***
празни бутилки меланхолия
се търкалят по пода
на детската ти стая
изпълнена с порнографски снимки
на нашата любов
прегръщаме Бога
и себе си
и потъваме в мисли
за британчетата
които ще имаме
(когато някога)

и чувстваме как страстта се свлича бавно
по стените на уморените ни сърца
като прогнили тапети
а ние градим олтар за сълзите
в гореща молитва
да отнемат живота
на часовника с кукивичи механизъм
който никога досега
не отброяваше времето ни заедно

да те обичам
е ароматът на топла закуска
приготвена в четири сутринта
от отрудените ръце на майка ми

 

***
как да бъда
бащата
на децата ни
когато хлябът
на трапезата
в сърцето ти
е малко

едвам засища
тялото анорексично
на любовта
проплакала
за първи път
в ръцете
на майката
мизерия

 

***
безсънните ни
нощи
се изчукаха
преди
телата
да се
пожелаят

сега си
бременна
във първа
седмица
със любовта ни

 

***
без теб
светът е
полупразна
бутилка
вино
в треперещите
ръце
на трийсет
годишен
пияница

или

искрицата
надежда
родена
в догарящия
пламък
на църковна
свещ

 

***
вкусът
на кокаина
оставащ
по небцето ми
е песента
приспивна
на сърцето
научено
да те обича
с всичките ти
недостатъци

 

***
не мога
да ти дам
друго
освен
изнасилената си
душа
изправена
пред стената
на плача
в сърцето ти

 

***
душата ми
е курвата
на курвите
а твоята
е гнусен
сводник
наместващ
кура си
между
краката й

 

***
циничността ми
се роди обвита
в плацентата
на всичките ти
обещания за вечност
и сега е просто
осемнайсет сантиметров кур
чукащ с неохота
пресъхналата путка
на циганската ми душа

 

***
изпаднала във кома
любовта ни е дете
останало сирак
при челен сблъсък
на сърцата
надрусани до безразсъдност
с бялото на чувствата
изгарящи плътта

 

***
плисваш
шепа вода
и отмиваш
любовта
от сънливото
лице
на сърцето си
от утре
ще съм
бялото
течение
по новите
бикини
на курвенската ти
душа

 

***
любовта е
чумата
на двайсети
век

смъртта –
лекът
за болката
просмукана
в сърцата

обречени
на самота

 

***
ако имам право
на последно желание
преди да бъда обезглавен
на гилотината в сърцето ти
ще позволиш ли на сълзите ми
да помилват посърналото лице на мислите
които ме обрекоха
на смърт

 

***
сърцето ми
е шизофреник
вкаран в
усмирителната
риза
на гърдите ти

 

***
вечерите ми
са импотентен фетишист
опитващ да го вдигне
в компанията
на пищна курва
забърсана спонтанно
в града
във който
червените фенери
не угасват

 

***
опитвам
да не съм
вулгарен
всеки
път
когато
устните ти
с цвят на
стари
керемиди
си играят
с пишката на
наранената ми
гордост

неуспешно

 

***
нощите
в които
не си
до мен
са цирей
в ухото
на любовта ни

 

Нова социална поезия

тялото Христово
бичувано
и разпнато
на кръста
на ненавистта
в обезкървените
сърца
на атеисти
и тесногръди
социални
аутисти

Нарцисизмът
сам по себе си
е пагубен

отново
ще възкръснем
но този път
единствено
за тези
неприлично
богати
на душа

да убиваш
с любов
е професия
по-древна
от проституцията

 

***
позволи ми
да съм последното
лале
положено върху
ковчега
на сърцето ти
защото е болезнено
да съм далеч
от допира
на любовта ти
скитаща безплътна
из тъжни понеделници

 

Защо

не спирам
да копнея
за въжето
на което
се опитваш
да обесиш
безсмъртните
ми чувства

 

***
искам
тази нощ
да имам
смелостта
на Хемингуей
и с помощта
на тялото
изящно
на ловната ти
карабина
да пръсна
сивото
в главата
на душата си
надрусана
с химерите
за твоята
с мисълта
за нощното ти
шкафче
и стените
боядисани
във черно
и как кръвта ми
с цвят
на старо вино
ще се отразява
във сълзите ти
когато
сънища ни
пророчески
бележат
началото
на края
и се сливат
във безкрайност

смъртта ми
ме възбужда
до побъркване

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *